Сцена: Посрещане с парад
Парадът влиза в градчето. Блудника, облечен като крал, респектира хората достатъчно, за да не го заплюят. Издокаран е с най-скъпия костюм на татко, който се вади от гардероба само 3 пъти в годината. Очевидно оскърбеният баща е простил напълно обидата. Празничната дреха е в комплект с нови сандали. Жест, който показва, че непрокопсаникът е признат за син. А третият дар – пръстен с печат – овластява притежателя да подписва документи. Всичко това е демонстрация, че синовната връзка е възстановена, преди синът да е влязъл в градеца. Сега целият парад е на главната улица и бащата се обръща към слугите:
– Заколете угоеното теле, защото ще правим парти!
Теология в метафори: Няма начин да оправиш нещата!
От деня, когато синът си поиска наследството, бащата му предлага своята скъпа любов. Но момчето не я иска. Той я приема едва след като разбира, че е наранил баща си дълбоко и до кръв. Именно тази любов го пробужда за реалността, че няма начин сам да спечели благоволението му. Затова речта от намисленото приветствие е съкратена на финала. Липсва „направи ме като един от наемниците си“. Внезапно цялата представа за тази скъпа любов си пробива път до него. Най-сетне той разбира колко голяма е тази любов и колко ужасно е неговото поведение. Наистина въпросът не е в парите. Въпросът е в агонията на отхвърлената любов, в разбитото сърце на Бога. Пред безусловната сила на прошката и приемането момчето признава: Имаме проблем и аз не мога да го реша. Всичко, на което съм способен, е да приема благодатта, която ми се предлага.
Културни настройки: Подаръците говорят
Парадоксална любов или старческо оглупяване?
Вместо да носи подаръци, синът ги получава!
В Близкия Изток всеки, който се връща отдалеч, е длъжен да носи подаръци за всички – от най-близките до 6-тия братовчед на балдъзата си. Всеки път, за да се върне с чест. А това момче отива далече с безчестие и сега си идва без пукната пара. Градът е неприятелски настръхнал срещу него. А бащата го приема като син, който заслужава да бъде почетен пред цяло село.
Лична апликация: Благодатта не ни е по мярка
Представи си, че си клошар, облечен в дрипи, спиш на улицата и си адски мръсен. Ще отидеш ли на събиране на випуска по случай 20 години от завършването на университета? Няма да отидеш. Защото всеки ще се появи с хубава кола и жена, наконтена по последна мода. И ще започнат едни приказки за бизнес и почивки, от които ще ти се завие свят. На фона на чуждия лукс, твоята мизерия изглежда още по-жалка. Затова няма и да ти хрумне да се появиш на подобна вечеря. Но за Блудника това е единствената възможност да се докопа до някакъв хляб. И той се появява. Но следва нов абсурд: идваш като прошляк, а те посрещат като цар. Сякаш носи диплома от Харвард!
Теология в метафори: Сблъсък на дефиниции
Покаянието не се случва в чужбина, докато седиш и си мислиш, че животът ти е пълно дъно, че нямаш работа, нямаш хляб и няма на кого да разчиташ. Покаянието е в покрайнините на града, когато баща ти те посреща, хвърля се на врата ти и те целува. Цялото ти здравомислие се разбива в тази безусловна любов, която не държи да види колко си благонадежден. Как ще върнеш изгубеното. Как ще се поправиш и едва тогава ще получиш доверие на кредит. Не това е Божият начин да ни обича! Това е Бог, Който е наопаки с цялата култура на тежката стъпка и достойната осанка, на отмерения жест и сдържаната дума. И ние Го виждаме в изблик на собствената Му лудост – щастието да те приеме отново вкъщи. Неслучайно тегли ножа на угоеното теле – Той иска това да е празник на празниците. Ти се върна! Това е всичко! Неговото щастие!
Та така, нещата за малкия се променят.
Но проблемите на бащата се задават: Праведника си идва от полето!
Очаквайте неговото шоу на празника!
Следва продължение