Сцена: Среща в покрайнините
Градецът е в потрес от гледката. Един мъж тича надолу по улицата. Изглежда нелепо с вдигнатите си поли. Такава лудост! Нито му прилича на годините, нито му отговаря на положението! Децата са по петите му. Слугите се опитват да го догонят, за да му послужат. А после и любопитните, които са си цяло село… И понеже всичко е съвсем мъничко за нашите представи само след минути навалицата е в края на градеца.
А там един странник с познати черти. Синът му. Онзи, Блудника! Но бащата продължава да се държи като смахнат старец. Не само търчи като някой хлапак без капка достойнство, но сега му се хвърля на врата и го целува! Не е за вярване! Вместо онзи синковец да му лази в краката и да му целува ръка, молейки за прошка, баща му го приема като цар!
Тоя ден всичко е наопаки!
Културни настройки: Защо бащата се прави на глупак?
Картината, която Исус рисува, е на един баща с имение в идеалния център на градчето. Той не сваля очи от пътя с предчувствието, че синът му ще се върне. Интуиция или нещо друго, но бащата го вижда, когато момчето е още далече. Смилява се и хуква да го посрещне. От хиляди години не са виждали подобна гледка в градчето. Те са шокирани и никак не могат да си обяснят защо бащата се прави на глупак. Да разголиш глезените си в онова време е толкова срамно, както днес да ти паднат панталоните. Затова арабските преводачи от средните векове, съпричастни към този луд баща, манипулират текста, за да го лустросат с малко повече достойнство.
Само малките момчета играят футбол, стиснали между зъби своите роби. Бельото им се вижда, но на кого му пука? Но вие не можете да захапете полата си и да търчите по улиците. Или просто опитайте, за да видим какво ще се случи?
Метафорична теология: Майчинско бащинство
Ние често казваме, че Бог е като ориенталски патриарх. Наистина ли? Всъщност един ориенталски патриарх ще се държи с хладно достойнство. И никога, ама никога няма да си позволи подобни изблици, характерни най-вече за жените!
На една майка е позволено да се втурне на улицата и да засипе своето безпътно момче с целувки. Но това е недопустимо за един баща. Предполага се, че той трябва да седи в кожения си кабинет и щом види своя непрокопсаник, да изплющи с каиша и да отвърже колана. Или поне да остане строг и сдържан, подсолен с малко сарказъм: Какво ще кажеш в свое оправдание, младежо?
Лична апликация: Моите блудни изповеди
Сигурна съм, че Бог е чувал много изповеди за завръщане. Включително и от мен. Ще се фитна духовно, ще поставя живота си в ред. Ще спра цигарите, или пък въобще храната. Ще постя 40 дни. Ще си изчистя дълговете. Ще простя на човека, който най-много ме нарани. Ще заобичам всички хора… Ще го направя, преди да се върна при Тебе, Боже!
Сякаш е възможно?