Бригада АДРА дарява труд и материали на Дома за умствено изостанали в с. Славовица
Домът в с. Славовица има 47 души от 18 до 76 години. Хора с трагични съдби и сериозни увреждания. Само няколко не са в инвалидна количка. Персоналът е от 27 души. Почти всички пътуват всеки ден. Грижите са много и различни. Парите от бюджета стигат, когато се разпределят разумно.
Домът е бил един от тези, които са били с най-лоша грижа и сграден фонд. Преместен е от с. Горно Вършило. И сега стягат сградата. Ремонтът тече от 1 година. Последната седмица на обекта е бригадата на АДРА-България.
Картината е нечовешка
Тук живеят хора с трагични съдби – деформирани и осакатени. Само няколко са на крака, но и те са ментално увредени. Ние видяхме ужасяващи условия на живот. Защото хората не могат да пазят, поради състоянието си те цапат, рушат, чупят, къртят. Всичко беше порутено. Имаше течове… И така проблемът роди нашата кауза. А щом има кауза, лесно се намират доброволци – твърди Мариян Димитров, директор на фондацията.
Чуйте цялото интервю с директора на фондация АДРА:
Да промениш представите за доброволчеството
Тук има служители, пастори и хора, които са откликнали. Има много работа и няма време за приказки. Щом има нужда, значи трябва да се помогне! – обясняват мотивите си. Най-младият от тях казва простичко: Трябва да се прави добро!
Директорката Мариана Брънзалова споделя, че не е виждала такава бригада. Не ползват почивки, освен 15 минути за обяд. Тука са минали много бригади. То е излизане за пушене, за кафе… При тях няма такова нещо. Работят сякаш са на батерии. Много добра организация имат помежду си, разпределят си работата според кой какво умее. Не губят време в излишни приказки. И най-вече, за 5 дни никой не е повишил тон.
Чуйте цялото интервю с директора на Дома, Мариана Брънзалова:
Да подстригваш с емпатия
Това, което пропуснахме, но пък видяхме резултата, е страхотната емоция от новите прически на всички. Снежана Иванова е била тук 3 дни и е поставила рекорд за подстригване и боядисване. Макар че са с умствена изостаналост, потребителите усещат и искат промяната. Те са очаровани от Снежи и нейната емпатия. Чувстват се погалени и с думи, и с ръце! И я чакат! Освен това са страшно доволни и благодарни!
Защо всеки да участва в каузите на доброто?
Бих насърчил хората да откриват подобни малки кауза, които могат сами да извършат! Когато видят нещо по-голямо, да се включват с каквото могат да си позволят – време, средства, труд. Насърчавам хората да бъдат по-отдадени на каузи – да бъдат повече социално ориентирани. Защо да нямаме едно социално евангелие, което да обръща хората. Не защото ще получим нещо, а защото сме получили Нещо. Нашата цел не е да имаме печалба, а да засеем едно семе, което ще роди семена.
Мариян Димитров
Чуйте атмосферата и думите на част от доброволците на обекта: