Лоша баба

Може ли баба да бъде лоша?

А опасна? Нали бабите са най-хубавото нещо на света? Нали най-много на света обичат внучетата си? Оказва се, че може. Понякога заради прекомерната си задушаваща любов, понякога заради лични разочарования, понякога просто заради чепатия си характер. Но колкото и да е парадоксално, понякога бабите могат да бъдат направо „отровни“ за своите любими внучета.

Например, когато постоянно се тревожат. „Ял ли си?“, „Само с това ще ти е студено“, „Много лошо кашляш, може да имаш пневмония“ и прочие от безкрайния списък. Дори съвсем здраво физически и психически дете ще се зарази от тази тревожност и ще се разболее наистина.

Или когато изливат личното си неудовлетворение от живота върху невинните внучета; когато постоянно изтъкват какви жертви са правили и правят, и как никой не оценява това. „Е, няма да ида на почивка тази година. Нали майка ти и баща ти искат да идат. Аз трябва да те гледам.“ Или, „Ти нямаш представа през какво съм минала, за да изуча баща ти“. Тогава внучетата съвсем неоснователно започват да се чувстват като пречка и тежест в живота на баба си, да изпитват чувство за вина.

Да, баба може да бъде лоша… за съжаление.

Или още по-класическа ситуация – когато баба не одобрява родителите на внучето си (сина и снахата, но най-вече снахата, или дъщерята и зетя, но най-вече зетя). “Майка ти една манджа не може да сготви!” или “Баща ти го мързи да работи, затова нямате пари”. Разбира се, тя може да има съвсем основателно право за това неодобрение, проблемът е, че го изразява пред тяхното дете. Това го обърква и създава погрешно отношение към родителите му.

Друго “отровно” бабино отношение е сравняването – “Виж сестра ти как прибира нещата си. Ти защо си толкова разхвърлян?” Или, “На твоята възраст братовчед ти вече можеше да чете”. Понякога бабите го правят с най-добри намерения – за да стимулират и мотивират детето да постигне нещо. Но сравняването между децата ги потиска и им създава комплекси.

Разбира се, най-класическата “бабина отрова” е поучаването и мърморенето – “Много вода хабиш, спирай чешмата”, “Не си играй с ключа на лампата, ще го развалиш”, “Не мляскай, докато ядеш” и така нататък. Намеренията отново са само добри – да научат внучето на полезни навици, да го направят порядъчен човек. Но понякога не уцелват мярката, за съжаление.

Е, какво да правим, когато баба почне да прави така? Чуйте в предаването.

Copy link
Powered by Social Snap