предавания

Всички епизоди от подкаста на радио 3:16.

Ще вали, носете си чадър!

Брачна прогноза за всички зодии

Стоян Георгиев е терапевт, който е започнал да трупа опит с експеримент, а после е наваксал с образованието. Топлите спомени от родителите му прерастват в интерес към взаимоотношенията. Обучава се и в личен план от съпруга и 3 тийнейджърки. Чувства се добре, когато в терапията се създава така нар. работещ алианс.

Говори предварително, ако не искаш да катастрофираш!

Ако не зададем желаната локация, самолетът ще се приземи на неочаквано място.
Лично съм задавал въпроси, от които някои двойки са оставали шокирани. Например какво правим, ако не можем да имаме деца? Или ако ни се роди дете с увреждания? Мислим си, че всичко ще бъде перфектно, щом се обичаме и сме с правилния човек. Живеем сякаш сме вечни и не осъзнаваме нашата краткотрайност. Но смъртта е събитие, което може да се случи всеки момент, докато сме живи. Затова е добре да поговорим отначало какво ще правим, когато се изправим пред жестоки обстоятелства. А такива се случват всеки ден.

Има неща, които е хубаво да се изговорят от самото начало. А още по-добре би било, ако двойката има достъп до предбрачна програма, която да стимулира разговори върху тези теми.

Фундаментално правило за първата година: Не прави много неща едновременно!

Хубаво е, че младите са амбициозни. Раждат дете, строят къща, записват нова образователна степен и работят на 2 места. Но често им убягва точно това – колко време и посвещение изисква семейният живот!

Първите 5 години наливай основите!

Тогава се изясняват очакванията. И се установяват механизми за справяне с конфликтите, управление на финансите, полагат се бъдещите цели, като жилище и т.н.
Ако ги проспите, последващите ремонти не ви гарантират, че ще поправите нещата!

Внимавай със смъртоносния коктейл!

Това е времето, когато децата напускат семейното гнездо. В същото време на дневен ред идват нашите хормонални проблеми и финансови предизвикателства. Твърде много неща, които съвпадат – един от най-стресиращите периоди в живота. Неслучайно го наричат смъртоносния коктейл.

Купи си чадър!

Не трябва да чакаме да се появят проблеми, за да проведем една-две сесии с терапевт или да запишем някоя интензивна брачна програма. За какво е тази профилактика? Помага ни да се подготвим за проблемите, когато още не са дошли. Защото ще вали! Но нали у дома сме на сухо. И все пак имаме чадър. Защото по-добре да ни е под ръка, а не да се чудим откъде да си купим, когато бурята се разрази.

Когато проблемите са твърде усложнени, очакванията към консултирането стават неестествено високи.

Центрирай се!

Смятам, че нещата рязко ще се подобрят, ако превърнем своя дом в духовен център. Място, където нещата се случват. Там, където се свързваме с другия. Там, където се обичаме и си прощаваме. Там, където отдаваме цялото си внимание на нашите най-близки взаимоотношения – с братята и сестрите, с родителите, за които се грижим. Ние ще преживеем нещо силно и истинско, ако семейството стане Център, от който произтича нашия живот, а не мястото, където се замаскира.

Лоша баба

Може ли баба да бъде лоша?

А опасна? Нали бабите са най-хубавото нещо на света? Нали най-много на света обичат внучетата си? Оказва се, че може. Понякога заради прекомерната си задушаваща любов, понякога заради лични разочарования, понякога просто заради чепатия си характер. Но колкото и да е парадоксално, понякога бабите могат да бъдат направо „отровни“ за своите любими внучета.

Например, когато постоянно се тревожат. „Ял ли си?“, „Само с това ще ти е студено“, „Много лошо кашляш, може да имаш пневмония“ и прочие от безкрайния списък. Дори съвсем здраво физически и психически дете ще се зарази от тази тревожност и ще се разболее наистина.

Или когато изливат личното си неудовлетворение от живота върху невинните внучета; когато постоянно изтъкват какви жертви са правили и правят, и как никой не оценява това. „Е, няма да ида на почивка тази година. Нали майка ти и баща ти искат да идат. Аз трябва да те гледам.“ Или, „Ти нямаш представа през какво съм минала, за да изуча баща ти“. Тогава внучетата съвсем неоснователно започват да се чувстват като пречка и тежест в живота на баба си, да изпитват чувство за вина.

Да, баба може да бъде лоша… за съжаление.

Или още по-класическа ситуация – когато баба не одобрява родителите на внучето си (сина и снахата, но най-вече снахата, или дъщерята и зетя, но най-вече зетя). “Майка ти една манджа не може да сготви!” или “Баща ти го мързи да работи, затова нямате пари”. Разбира се, тя може да има съвсем основателно право за това неодобрение, проблемът е, че го изразява пред тяхното дете. Това го обърква и създава погрешно отношение към родителите му.

Друго “отровно” бабино отношение е сравняването – “Виж сестра ти как прибира нещата си. Ти защо си толкова разхвърлян?” Или, “На твоята възраст братовчед ти вече можеше да чете”. Понякога бабите го правят с най-добри намерения – за да стимулират и мотивират детето да постигне нещо. Но сравняването между децата ги потиска и им създава комплекси.

Разбира се, най-класическата “бабина отрова” е поучаването и мърморенето – “Много вода хабиш, спирай чешмата”, “Не си играй с ключа на лампата, ще го развалиш”, “Не мляскай, докато ядеш” и така нататък. Намеренията отново са само добри – да научат внучето на полезни навици, да го направят порядъчен човек. Но понякога не уцелват мярката, за съжаление.

Е, какво да правим, когато баба почне да прави така? Чуйте в предаването.

Помощ за забравените

Бригада АДРА дарява труд и материали на Дома за умствено изостанали в с. Славовица

Домът в с. Славовица има 47 души от 18 до 76 години. Хора с трагични съдби и сериозни увреждания. Само няколко не са в инвалидна количка. Персоналът е от 27 души. Почти всички пътуват всеки ден. Грижите са много и различни. Парите от бюджета стигат, когато се разпределят разумно.

Домът е бил един от тези, които са били с най-лоша грижа и сграден фонд. Преместен е от с. Горно Вършило. И сега стягат сградата. Ремонтът тече от 1 година. Последната седмица на обекта е бригадата на АДРА-България.

Картината е нечовешка

Тук живеят хора с трагични съдби – деформирани и осакатени. Само няколко са на крака, но и те са ментално увредени. Ние видяхме ужасяващи условия на живот. Защото хората не могат да пазят, поради състоянието си те цапат, рушат, чупят, къртят. Всичко беше порутено. Имаше течове… И така проблемът роди нашата кауза. А щом има кауза, лесно се намират доброволци – твърди Мариян Димитров, директор на фондацията.

Чуйте цялото интервю с директора на фондация АДРА:

Да промениш представите за доброволчеството

Тук има служители, пастори и хора, които са откликнали. Има много работа и няма време за приказки. Щом има нужда, значи трябва да се помогне! – обясняват мотивите си. Най-младият от тях казва простичко: Трябва да се прави добро!

Директорката Мариана Брънзалова споделя, че не е виждала такава бригада. Не ползват почивки, освен 15 минути за обяд. Тука са минали много бригади. То е излизане за пушене, за кафе… При тях няма такова нещо. Работят сякаш са на батерии. Много добра организация имат помежду си, разпределят си работата според кой какво умее. Не губят време в излишни приказки. И най-вече, за 5 дни никой не е повишил тон.


Чуйте цялото интервю с директора на Дома, Мариана Брънзалова:

Да подстригваш с емпатия

Това, което пропуснахме, но пък видяхме резултата, е страхотната емоция от новите прически на всички. Снежана Иванова е била тук 3 дни и е поставила рекорд за подстригване и боядисване. Макар че са с умствена изостаналост, потребителите усещат и искат промяната. Те са очаровани от Снежи и нейната емпатия. Чувстват се погалени и с думи, и с ръце! И я чакат! Освен това са страшно доволни и благодарни!

Защо всеки да участва в каузите на доброто?

Бих насърчил хората да откриват подобни малки кауза, които могат сами да извършат! Когато видят нещо по-голямо, да се включват с каквото могат да си позволят – време, средства, труд. Насърчавам хората да бъдат по-отдадени на каузи – да бъдат повече социално ориентирани. Защо да нямаме едно социално евангелие, което да обръща хората. Не защото ще получим нещо, а защото сме получили Нещо. Нашата цел не е да имаме печалба, а да засеем едно семе, което ще роди семена.

Мариян Димитров

Чуйте атмосферата и думите на част от доброволците на обекта: