Да избягаш от войната

Живееш с години на едно място. Установил си се там със своето семейство. Удобно ти е. Пуснал си вече корени. За няколко дни всичко се променя. Трябва да бягаш за живота си. Вече някой друг решава вместо теб. Там, където е бил домът ти, вече е опасно. Скоро могат да те изпратят на смърт като пушечно месо.

Купуваш билет. Вземаш само най-необходимото. Качваш се на автобуса и пътуваш. Денонощия. Важното е да си по-далеч от този ад. Но не всички успяват. Някои ги свалят на границата. Те не могат да продължат. Остават. Ти продължаваш и това е огромно облекчение. Избягал си от войната.

Гражданин на небето

Толя е от Молдова. Бесарабски българин. Живее 15 години в Москва. Преди това учи в България и като студенти се сприятелихме. Споделяме обща вяра в Бога и това ни сближи много. Когато започна войната, му писах да бяга от Русия. Той се колебаеше.

Такова решение е трудно за вземане. Дори праведният Лот от Библията му беше трудно да напусне града си, за който ангели му казаха, че ще бъде унищожен. А в Москва има удобства. Животът на цялото ти семейство е нормален. Чувстваш се уютно. Но призовките започват да идват. И ти осъзнаваш, че трябва да избягаш от войната. И Толя бяга.

Когато си дава сметка за своите преживявания и неудобства, те му напомнят, че той не е просто българин или молдованец, или жител на Москва. Разбира, че на първо място е гражданин на небето. Защото тук на тази земя е война. Не само буквална тук и там, но една глобална велика борба между доброто и злото. И в нея няма неутрални. Всички участваме – на едната или другата страна.

Чуйте разказът на Толя в краткото интервю, което направихме наскоро в студиото на Радио 3:16.