Исая е най–големият пророк на Стария Завет. Наричат го библейския Шекспир, заради богатия поетичен език и общочовешката същност на темите му.
Едно от най-популярните му видения е на свят без войни. Време на мир и братство, в което от бойните оръжия ще се правят оръдия на труда. По неговите думи хората ще „изковат от мечовете си палешници на рала, от копията си – сърпове: народ срещу народ не ще вдигне меч, и няма вече да се учат на война“. И днес още чакаме да дойде този свят без смърт и болка. Пророкът го нарича Новият град на мира!
Кой е Исая?
Исая е велможа от аристократично семейство на свещеници, роднина на царя. Роден е в Ерусалим през 765 г.пр.Хр. Вероятно е призован по рано, но една среща с Бога му дава летящ старт на кариерата. Това се случва по време на богослужение. Исая вижда Бог „да седи на висок и издигнат престол и полите му изпълват храма“. Над Него стоят серафими, които Го славят. Вцепенен от видението, пророкът мисли, че ще умре: няма как грешен човек да остане жив в присъствието на Всевишния! Исая се чувства нищожен и крайно недостоен: Защото съм човек с нечисти устни и живея между такива хора. Тогава един серафим се отделя, отива до жертвеника, взема въглен с металната щипка и го допира до устните му. Това е мистиката на въглена – докосването, което отнема греха на пророка.
После се чува Божия глас:
– Кого да изпратя? Кой ще отиде за нас?
Исая отговаря:
– Господи, аз! Прати мен!
Ролята на пророка в спасяването на Ерусалим
Исая започва своята работа в трудно време. Асирия е новата супер-сила, която вече е подчинила Северното царство. Цар Езекия е пред избор. Или да се предаде като плати налог на асирийците, или да воюва с тях.
Какво решение ще помогне на нашата малка нация да оцелее?
Да се коалираме със силните или да се бием с тях?
Езекия решава да не се дава на асирийците. И работи здраво, за де се подготви. Укрепва стените на Ерусалим, ремонтира и подобрява системата за водоснабдяване и повишава данъците, за да екипира нормална армия. Като един от приближените до царя, Исая също участва във военните приготовления. Няма лошо, че хората искат да се защитят. Проблемът е, че не мислят за духовната причина за своята беда. Хората нехаят: Да ядем и пием, че утре ще умрем! Нашите вечно зелени хитове…
В крайна сметка, когато са пред вратите на Ерусалим, асирийците отстъпват внезапно. Историците се питат защо? Чума ли ги напада или избухва бунт? Библията казва, че е Божия намеса. Ако искате, вярвайте!
„Тогава излезе Ангел Господен и порази 185 000 души в асирийския стан. И когато хората станаха сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове. И така асирийският цар си тръгна, върна се и живееше в Ниневия. И докато си кланяше в светилището на Бога си Нисрох, синовете му го убиха с меч“ (Исая 37:36-38).
Злокобен край и изпълнено пророчество!
Пророкът срещу жертвоприношенията
Едно от най-непримиримите и болезнени послания на Исая е насочено срещу храмовите служби. Нека не забравяме, че храмът е центърът на живота в Ерусалим и съсредоточие на всички надежди. Но нещо не е наред. Та нали святите жертвоприношения са от Бога? А сега Неговият пророк говори срещу тях: На Господ това му е противно! Той е преситен от кръвта на телета и агнета! Изпитва страхотна досада и не иска от тях да тъпчат дворовете му! Понеже няма нерви да търпи празника с престъплението…
Даже днес е трудно да слушаме такива думи. Пророческите думи, затова са пророчески. Те не засягат само своето време, но се простират към нас. Говорят за проблемите на нашия вътрешен живот. За подмяната на искреното общуване с Бога с курбани и заучени молитви. За нашата склонност да се отваряме предимно към ритуалите. Затова сме повече християните, отколкото християни (по думите на един модерен философ). Или както православните наричат формалистите – православнати. Те търчат за върбови клонки и орехова шума, но пропускат да се срещнат с Бога, не общуват с Него и почти не Го познават. Проблемът разбира се цъфти във всички деноминации…
Евангелието на Исая
Исая описва събития, които ще се случат седем века след неговата смърт. Той говори за бъдещия Христос, който чрез страданията си ще донесе нов живот.
И един ден самият Исус ще влезе в синагогата и ще избере да прочете фрагмент от книгата на Исая:
„Духът на Господ Бог е на Мен,
защото Господ Ме е помазал да благовествам на бедните;
изпратил Ме е да превържа съкрушените по сърце,
да проглася освобождение на пленниците и отваряне на затвора на вързаните;
да проглася благоприятната Господна година…“ (Исая 61:1-3).
„И като затвори книгата, върна я на служителя, и седна, а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши“ (Лука 4:20-21).
Но не само Исус ще страда!
Исая също страда за своята проповед. Кой иска да слуша суровите му пророчества, в които предупреждава за надвиснали беди и сравнява Ерусалим със Содом и Гомор?
Накрая пророкът си намира майстора. Съгласно преданието, по време на гоненията на цар Манасия, Исая е сложен в дънер на дърво и е разрязан с дървен трион на две. Така ли е? Не знаем със сигурност. Знаем само, че пророците на Ерусалим рядко умират от естествена смърт. И ние можем да разберем какво е да си избран от Бога и каква е цената да останеш верен!
Бъдещето е добро
И накрая това, с което започнахме. В пророчествата на Исая има един плътен слой за тържеството на Бога в Новия град на мира – Новият Ерусалим. Това е идеалът на човечеството. Исая говори за обединението на всички народи, за времена на мир и процъфтяване.
Един ден и това ще стане!
„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя;
и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум“ (Исая 65:17).