Да обичам или да не обичам – това е въпросът

Често казваме „Бог е любов“ просто като част от наизустено стихотворение, без да влагаме почти нищо. Тази велика фраза съдържа в себе си целия смисъл на съществуването ни. Бог е любов и като Негови творения ние сме създадени за любов. Макар съвременната поп-култура да е извратила съдържанието на тази мисъл, тя е абсолютна истина. Ние сме създадени да получаваме и отдаваме любов. Ако това не се случи в живота ни, пълноценният живот, щастието, удовлетворението или както пожелаете да наречете това състояние, е абсолютно невъзможно.

Обичам, следователно съществувам.

Най-важното е… да обичаме

Няма човек, който на смъртния си одър да съжалява, че не защитил още един докторат или не е спечели още един милион, или не е посетил още едно място. Единствените съжаления, с които напускаме този свят, са за непълноценни отношения. 

„Трябваше да се помъча да разбера майка ви, да я направя по-щастлива. Тя толкова се измъчи с мен.“ 

„Не трябваше да оскърбявам баща ви с изневяра. Той не го заслужаваше.“ 

„Иска ми се да бях по-добра майка, да бях успяла да ти покажа колко те обичам.“ 

„Съжалявам, че предадох приятелите си. Ще си отида с тази тежест в сърцето.“…

Обичам, следователно съществувам

Семейството е мястото, където се научаваме на безусловна любов – на божествена „агапе“ любов. Научаваме се да обичаме, въпреки разочарованията и слабостите, въпреки предателствата и несъвършенствата. Както Бог обича нас. Имаме само някакви си 30-40-50 години да живеем заедно и щастливо. Защо да пропиляваме половината от тях в безсмислени войни за налагане на своето его? Имаме само някакви си 20-на години да покажем на децата си колко ги обичаме и да им се отдадем изцяло. Защо да ги пропиляваме, зазяпани в несъществени и летливи неща като пари и слава? Семейните връзки не са съревнование – между мъж и жена, между родители и деца, между братя и сестри. Семейството е отбор. Ако играчите в него не могат да се понасят или се страхуват един от друг, победа няма. Но ако всеки помага на всеки, всеки приема всеки и всеки прощава на всеки, победите идват сами, а загубите просто нямат значение.