Наднорменото тегло е особено болезнена, особено деликатна и особено избягвана тема. Особено, наднорменото тегло при децата. Фактите са неоспорими –
днешните деца са много по-дебели от връстниците си преди 50 години.
Думата „дебел“ се счита за политически некоректна, заменя се със синоними и евфемизми, така че да не засегне, защото да си дебел, освен че е неприятно, е и обидно.
Причините за затлъстяването при децата са различни и подробно описани от лекарите. Най-честите са генетично предразположение и лоши навици на хранене в семейството. Често закръглени родители отглеждат закръглени деца, просто защото ги хранят както хранят себе си. Понякога промяната в диетата на цялото семейство довежда до отслабването на всички, включително и децата. Понякога децата от малки се пристрастяват към така наречената „джънк-фуд“ (храна-боклук) – всякакви сладкиши, снаксове, бързи закуски и газирани напитки, които в основата си са празни въглехидрати, облечени в приятен вкус. И когато децата спрат да ги употребяват, отслабват.
Проблемът е, че когато родителите се притеснят за теглото на детето си, в повечето случаи подхождат към него по възможно най-неправилния начин – с доброто намерение да го мотивират, те го превръщат в нещастно, неуверено в себе си, комплексирано дете, което може да се превърне и в агресивно, и в депресирано.
Как е правилно и как е неправилно да мотивираме едно дебело дете да отслабне?
На първо място, не чрез подигравки. „Стига си се тъпкал, погледни се какво си прасе!“ „Ако много искаш да ти купя тази блузка, вземи да отслабнеш, че ще ти се виждат тлъстинките от нея!“ Подобни грозни нападки може да накарат детето да се засрами и да пожелае да се отърве от омразните килограми, но в никакъв случай тази мотивация няма да трае дълго. Само до първия неуспех. После ще дойде сривът, отчаянието и омразата към себе си.
Друг неправилен подход е да принуждаваме детето да спортува. Да, то трябва да се движи, за да отслабне, но един пълен човек се чувства изключително неудобно на игрището и в басейна. Да не говорим, че не може да постигне никакви резултати, а често съотборниците на такова дете го подлагат на безмилостни подигравки. Това може единствено да засили усещането за безпомощност и обреченост.
Кой тогава е правилният подход? Чуйте в предаването.