Докато са малки, децата съвсем естествено споделят всичко с мама и татко. Колкото повече растат, толкова по-рядко се случва това. Докато се стигне до „кошмарните“ тийнейджърски години, когато родителите буквално молят детето си да каже какво му е, какво иска или какво го мъчи. Всички родители се страхуват от това – детето им да спре да споделя с тях. Защото тогава притесненото им родителско въображение започва да рисува ужасни картини и те предпочитат да знаят истината, колкото и страшна да е тя.
Какво кара децата да спрат да споделят?
Разбира се, някои деца са си просто интроверти и предпочитат да не споделят с други. Ако някой от родителите е такъв, нека просто си спомни своето детство и прецени кое е успявало да го подтикне да споделя. Но в повечето случаи затварянето на детето в себе си и отказът да споделя са по вина на самите родители. Понякога родителите се надсмиват на споделените детски проблеми. Добродушно, разбира се, без желание да наранят, но при децата чувството за хумор не е развито и те не правят разлика между „добродушен“ и злобен хумор. Само запомнят, че околните са се засмели на съкровената им тайна.
Друг път е достатъчно дори само пренебрежително отношение.
Детето споделя нещо съкровено за него,
но мама е забила нос в телефона си или върши някаква домакинска работа, или си говори с друг, и само разсеяно кима на думите на детето, не реагира по никакъв начин и то разбира, че казаното от него не е интересно за никого.
Случва се споделена тайна да доведе до наказание – когато детето си признае нещо, което е извършило, а родителят не е знаел. Дори и да не е наказание, а само силно изразено неодобрение, следващия път детето просто ще си го „спести“, като не сподели.
Случва се и точно обратното – детето споделя за проблем, а мама или татко като фурии се втурват да оправят всичко. Разправят се с учители, с родители на други деца, намесват се в спорове, сменят програми и планове, и изобщо правят голяма драма. Детето не иска да го заместят, а само да му подскажат как да се справи. И следващия път предпочита да се справи само, без да казва на никого.
Как да намерим здравословната граница и да изградим с децата си такива отношения, че те винаги с радост да споделят с нас? Трудно, но не и невъзможно.