„Обичам, следователно ревнувам“ – тази фраза се счита за аксиома в любовния живот. Ако не изпитваш абсолютно никаква ревност спрямо партньора си, значи не го обичаш, значи ти е безразличен.
Така ли е наистина? Според учените еволюционисти, да, точно така е. Защото в процеса на еволюцията страхът от загуба на партньор и култивирал
ревността като полезно чувство,
част от инстинкта за самосъхранение. Но според Библията и вярващите хора, не е точно така. Защото ревността е индикация за наличие на чувство за собственост – „Този е мой, следователно никой няма право да го доближава.“ В глутницата подобно отношение към плячката може да е нормално и здравословно, но в отношенията между разумни морални човешки същества не чак толкова.
В същото време не може да не признаем, че причини за ревност има. Коя жена не би изпитала ревност, ако види мъжа си на снимка прегърнал непозната жена? Кой мъж не би изпитал ревност, ако жена му погледне с интерес и възбуда друг мъж? Не случайно една от Десетте Божии заповеди слага пръст точно в този проблем – „Не прелюбодействай“ заповядва Бог. Защото добре познава греховната ни природа и подозренията, които могат да ни разядат. Затова в отношенията между вярващи партньори, при които спазването на Божия закон не е опция, а свято задължение, ревността е анахронизъм. Ревнувайки партньора си, вярващият човек признава едно от двете неща – или счита себе си за „господар и собственик“ на другия, или не му вярва и го обвинява в лъжа. И в двата случая това е признак за дълбоко разстройство на отношенията.
Да не говорим за
патологичната ревност,
която често е първата крачка към извършване на престъпление. Колко обиди са изречени, колко побои са нанесени, дори колко убийства са извършени от ревност! Но даже онази ревност, която се счита за „нормална и приемлива“, може да отрови отношенията в семейството дотолкова, че да убие любовта. Изключително унизително е да те подозират в грях, който не само не си извършил, но дори не ти е минало през ум да извършиш. Редовното подлагане на това унижение, принудата да доказваш невинността си могат да задушат всеки порив на любов и нежност.
Има ли спасение от ревността? Ако вярвате в еволюцията, май няма. Ако вярвате в Бог, има. То работи чрез едно двупосочно правило – първо, спазвайте Божия закон, т.е. не прелюбодействайте. Толкова е просто! И второ, бъдете смирени – давайте кредит на доверие на любимия човек, не накърнявайте достойнството му, дори да ви се иска точно обратното – да го контролирате и притежавате.
Изобщо, вместо да пишем песни и да правим филми за ревността, по-добре да ѝ сложим юзди.