Всички сме „за“ спорта. По принцип. А конкретно… е малко по-различно. Същото се отнася и за спортуването на децата. Всички сме „за“ децата ни да спортуват, искаме да спортуват, обсъждаме колко би било хубаво да спортуват, но… конкретните стъпки към това често никога се последват.
В дигиталния свят, в който децата днес живеят – където
и спортът е виртуален –
истинското движение е необходимо като въздуха. Затова е буквално животоспасяващо обмисленото решение на родителите да накарат детето да спортува. Понякога няма нужда да го „карат“ – то самото има огромно желание и с ентусиазъм тренира определен спорт. Но това са наистина щастливи изключения. В повечето случаи децата нямат желание да заменят виртуалния футбол с реален и да полагат други физически усилия освен ходенето от дивана до хладилника. Понякога, водени от най-добри намерения, родителите буквално принуждават детето да тренира нещо и резултатите често са разочароващи.
Важно е най-напред родителите да са наясно защо искат детето им да спортува. Най-честият мотив е здравето – защото не искат детето им да пълнее и да се обездвижва. Но е възможно и да искат да тренират в него издържливост, воля за победа и умение да губи. Или лидерски качества и работа в екип. Много внимателно трябва да уравновесят целите си с желанията на детето. Защото те може горещо да желаят свитото им плахо дете да стане лидер и да го запишат на колективен спорт като баскетбол или волейбол, а то да е интроверт и индивидуалист, и да намрази спорта завинаги.
Спорт – добре, но…
Освен това, важно е да се има предвид възрастта на детето и неговия темперамент, а не само коя е най-близката спортна зала, дали имаме познат треньор по някакъв спорт и какво тренират децата на приятелите ни. Защото може да се стигне до класическата ситуация с изписването на вежди и ваденето на очи – вместо детето да придобие нови умения, да се развие физически и да направи спорта част от ежедневието си, то да се озлоби срещу него и да отказва решително занимаването с всякакъв спорт в бъдеще, дори да има потенциал за някакъв.
Особено деликатна е ситуацията при деца с наднормено тегло. Родителите виждат, че детето им трябва да започне да се движи, за да отслабне, но то не се чувства комфортно в това – изморява се по-бързо от останалите деца, изпотява се повече, издържа по-малко. Съответно става обект на присмехи, обиди и изолация.
Хубаво е децата да спортуват. Спор няма. Важното е да го направим правилно.