„Колко добре познавате партньора си?“ Такова заглавие на тест привлича вниманието и много двойки се втурват да го решават. Колкото по-дълъг е „стажът“ им като двойка, толкова по-уверени са, че няма да дадат грешни отговори.
Колкото по-дълго време живеем с друг човек,
толкова по-добре го опознаваме –
навиците, настроенията, вкусовете, мечтите, болестите, особеностите му и така нататък. Дългогодишното съжителство води до ниво на опознаване, в което дори вече „отгатваме“ другия – можем да предскажем със сравнително висока точност как ще реагира на нещо, дали ще се засмее, ядоса или разстрои, кога ще се умори, с какво няма да се съгласи. Така се е появила и поговорката: „Познаваме се като петте си пръста“ или „като кътните си зъби“.
Това опознаване води до промяна
в динамиката на отношенията. В началото имаме по-интензивен интерес към другия, задаваме безброй въпроси и колкото повече отговори получаваме, толкова повече изучаването намалява. Така се стига до един парадокс, установен чрез изследвания – двойки с няколко десетилетия стаж зад гърба си понякога знаят по-малко за вкусовете и мислите на другия от двойки със само няколко години. Защо?
Защото добиваме самочувствие на „познавачи“ и любопитството ни изчезва. Защото „вече знаем“. Да, от една страна наистина знаем, но от друга не знаем. Установили сме, че половинката много обича сладко, складирали сме това „знание“ в архива и го използваме, когато искаме да я зарадваме, да ѝ направим подарък или да я „умилостивим“ след скандал. Но! Но тя е започнала да се бори с това, защото е разбрала, че ѝ вреди и постепенно е елиминирала всички сладки неща от менюто си. Но тъй като ние „знаем“, изобщо не проявяваме любопитство. Нали знаем! И когато решим да ѝ направим изненада като я заведем в скъпа сладкарница, претърпяваме провал.
Това е много дребен пример за познаване и непознаване. Изследователите са установили, че макар с годините количеството информация за другия, което поемаме, да намалява, увеличава се нейната дълбочина. Да, може да има разминаване в знанието за любими цветове и храни, но все по-сериозно става знанието за чувствата и вътрешния свят на другия.
Най-важното? Да не спираме да сме любопитни, да не ни омръзва да се опознаваме.