Фундаментални възпитателски грешки

Няма безгрешни родители, защото няма безгрешни хора. Това е аксиома, пред която сме безсилни. И която често прави лоша услуга на родителите. Защото притъпява усещането им за отговорност. Да, безгрешни родители няма – всички допускат грешки във възпитанието на децата си и всички деца носят някакви дефицити от детството си – резултат от погрешно възпитание.

Но! Но има грешки и ГРЕШКИ.

Има поправими и непоправими неща. Има грешки, допуснати от незнание и слабост, има и грешки, допуснати от немарливост и безотговорност. Всеки истински обичащ родител иска да научи детето си на най-доброто и да му спести всичко лошо. Затова е полезно да знае поне основните грешки, които не бива да допуска в никакъв случай.

Например, да не спазва думата си. Да обещае (или да заплаши детето) и после да не изпълни обещанието (или заканата) си. Децата вярват на родителите си по презумпция и откритието, че всъщност на тях не може да се вярва, е пагубно за психиката и социалния им живот по-късно. И изобщо, когато родителят говори едно, а прави друго, когато не дава добър пример, допуска една от най-тежките грешки във възпитанието на детето си.

Друга сериозна грешка

е родителят да осъжда детето, а не грешките му. Това по принцип е популярна грешка в отношенията ни изобщо. Казваме: „Ти си лош“ вместо „Ти постъпи лошо“. Да кажем на детето: „Колко си тъп!“ е ужасна грешка, която нанася тежка травма на психиката му. Дори то да е постъпило по грандиозно тъп начин, по-добре е да му кажем, че постъпката му е глупава и да обясним защо. Но да наречем него „глупаво“ е наистина фундаментална грешка.

Грешка е и другата крайност – да не осъждаме в него нищо изобщо. Винаги само да одобряваме, хвалим и преувеличаваме заслугите, способностите и делата му. Този „прекален позитивизъм“ може да му изиграе лоша услуга в бъдеще, когато то открие истината – че всъщност има до-добри, по-талантливи и по-заслужили от него. Това би могло буквално да го срине като личност.

Грешка е както да не се интересуваме какво прави в свободното си време, така и да му съставим плътна програма без минутка свободно време. С две думи, всякакви крайности са грешка. Единственото нещо, в което никога не можем да допуснем грешка, е да му казваме и показваме, че го обичаме. Това никога не може да бъде в повече.

Copy link
Powered by Social Snap