„- На колко години е дъщеря ти?
– На девет.
– Ох, наслаждавай се. Спокойствието свършва, пубертетът чука на вратата.“
Често срещан диалог между родители. Всички са единодушни, че пубертетът е „кошмар“, че тийнейджърските години са най-страшното изпитание за всеки родител. Много книги са изписани за него, много лекции са изнесени, много филми са направени, на много родители са им побелели косите, когато техните сладки, възпитани образцови дечица за едно лято са се превърнали в малки капризни и своенравни чудовища.
Преди пубертета е спокойно? Не съвсем.
Само че, според съвременните детски психолози, възрастта на „сладките възпитани“ дечица също вече не е розова и безметежна. Наричат я възраст на „латентния бунт“ и я описват като възраст на скрито вътрешно напрежение и зараждаща се енергия на отрицанието.
Причините? На първо място – училището. В днешната образователна система точно предпубертетните години са годините на така нареченото „основно образование“ – когато се натрупва базата от знания, върху която ще се изгради цялото образование на детето в бъдеще. Затова учители и родители са амбицирани децата да „успеят“. Това е възрастта на „малките матури“, на кандидатстването в престижни училища, на първия сблъсък с неуспеха. И съответно на първите разочарования от света и от себе си.
Преди пубертета децата са… деца
А физически и емоционално те са все още деца и някои понасят по-трудно това повишаване на нивото на стреса. Особено когато родителите са по-амбициозни и искат детето им да постигне това или онова „на всяка цена“. Те все още го смятат за „малко“ и му налагат волята си без да се замислят; все още използват сурови наказания и ограничения. А в същото време очакват от него вече постижения като от възрастен.
Като прибавим все по-намаляващото време, прекарвано на открито в игри и тичане, все по-голямото „всемогъщество“ на електронните устройства, все по-примамливите онлайн забавления, се получава доста мрачна и напрегната картина за ежедневието на тези все още деца. И следват бунтове. Още преди пубертета. А родителите се чудят защо.
Има ли начин всичко това да се предотврати? Все пак, образователната система не сме я измислили ние и искаме или не искаме, децата ни трябва да се впишат в нея и да получат знанията си от нея. Не можем да олекотим учебните програми, да снижим изискванията…
Спокойно, само спокойно. Не всичко е загубено. Повечето неща са предотвратими. Как? Чуйте в предаването.