Ако през втората половина на ХХ век всички селяни искат да станат граждани, всеки бърза да се „уреди“ с жилище в града и да забрави за селските си корени, днес посоката е обратна – все повече семейства, включително и съвсем млади, съзнателно разпродават градските си имоти и купуват изоставени селски къщи, ремонтират ги, започват да обработват земя, да гледат животни или с две думи – да се връщат към природата. Тази мода в никакъв случай не е измислена в България, но вече набира скорост и тук.
Защо на село?
Причината? На съвременния човек, сврян в малък апартамент между стотици други апартаменти, който може да чуе кукуригане на петел само по телевизията, и да види цъфнали дървета, ако отиде в парка; на когото до гуша му е дошла надпреварата и тичането, мръсният градски въздух и отчуждението на тълпата, мечтае за едно прекрасно идилично кътче – малка къщичка, заобиколена от цъфнали овошки, лехи с домати, агънца и кокошчици. Мечтае си за „истинска“ храна – домашно мляко, месо, яйца, зеленчуци…
И това е повече от прекрасно, стига да нямаше и обратна страна.
Животът на село не е нито идилия, нито романтика.
Не случайно нашите прабаби и прадядовци са правили всичко възможно да се махнат от тази „идилия“. Защото „истинската“ храна не се гледа сама, а изисква твърде тежък труд от градският жител, свикнал да се поти единствено във фитнеса. Защото най-обикновени неща от ежедневието като душ или вана изведнъж на село се превръщат в лукс. Защото макар хората на село да са общителни и мили, най-близката Бърза помощ е на четиридесет минути с кола и това понякога може да е фатално. Защото децата порастват на воля сред зеленина и чист въздух, но когато тръгнат на училище, мама и татко се превръщат в шофьори на пълен работен ден. Защото интернетът и токът на село спират без предупреждение и отстраняването на авариите е в пъти по-бавно отколкото в града. И така нататък, и така нататък.
Въпреки това, стотици, дори хиляди хора, направили тази крачка, са много щастливи и доволни, казват, че това е най-доброто решение в живота им. Не им тежат битовите несгоди и смятат, че те се компенсират напълно от по-пълноценния и спокоен живот. С две думи – важно е кой какво търси и какво очаква. За да няма после разочаровани.