Историята на Биляна Вълчинова
Много хора са ме питали: Задаваш ли си въпроса „Защо на мен?“ Никога не е идвал този въпрос при мен. Той е нелогичен. Какво значи да питам защо на мен? Трябва да се случва на друг някой, не на мен? Аз не съм някаква привилегирована, някаква защитена… Някак си приех, че Бог знае защо трябва да мина при това.
Болестта – познат враг
Диагнозата рак на гърдата обръща живота на Били. За нея това е познат враг. Нейната майка и свекърва ѝ си отиват от рак. И най-страшното – първородният ѝ син е диагностициран със сарком като бебе. Но въпреки трудния старт, той е вече голям, женен и участва в семейния бизнес. Бог ѝ го подарява два пъти – един път с раждането, и още веднъж – с оцеляването от болестта.
Как да се лекуваш?
Първият въпрос е: Как да се лекуваш? Туморът е агресивен. Лекарите бързат. Всеки дене важен. Да правиш ли химия? Или да пробваш други нетрадиционни методи?
Близки и не чак толкова близки идват със своите за и против. Казват ти: Химията е отрова! И още повече те объркват.
Били пробва други начини, но туморът не се свива дори с 1 мм. В нейния случай оперативното лечение се прави задължително след химиотерапия.
Правото на мълчание
В началото Били иска да запази своето право на мълчание. И сама да избере с кого да обсъжда въпроса. Защото е трудно там, където се появи, болестта да не бъде единствената тема на разговор.
– То не беше защото ми беше трудно да говоря по темата или защото исках да го скрия. Това няма как да бъде скрито…. А защото исках да имам техническата възможност в малкото време, което можех да прекарвам навън и с други хора, да избягам от това ежедневие, което е 100% лечение на рака и нищо друго.
Падането на косата – уязвената женственост
В този период косата на Били се превръща в отделен герой. За нея е болезнено да я загуби. Хората не разбират:Какво я мислиш? Косата ще порасне? И наистина е нелогично да се тормозиш за това, когато трябва да се бориш за живота си. Но тогава близък психолог ѝ казва: „Почакай! За жената идентичността е свързана с външността. Болестта посяга на твоята женственост“.
– Затова и да не си драма-куин, загубата на косата си е драма… Мъжът ми схвана с един поглед цялата ситуация и каза: И какво, не си ти ли?
И това е трудното: Просто не си ти…
Били си спомня и за обещанията на Бог. Колко парадоксално! Той няма да позволи „и косъм да падне от главата ти“! Какво означава това? Ами ако започне много да се моли, дали пък…
Но не! Няма логика. И Били отсича: „Няма да се тръшкам за тая коса!„
Безсилието
Никоя умора не може да се сравни с безсилието на болестта.
– Когато започнах химиотерапията, рязко трябваше да преживея един тотален срив на жизнената енергия… Когато кръвта е отровена, всичко страда. Няма кислород в нея, даже и въздухът не стига. Трябва да си преместваш от спалнята до хола с чужда помощ. Налага си да те хранят, защото нямаш сила да вдигнеш ръката до устата.
Надяваш се, че ще свърши и че ще има край, но се чудиш колко дълго ще продължи и ще ти стигне ли силата да се мобилизираш толкова дълго всеки път.
Да помагаш, за да оцелееш
Били знае, че трябва спешно да започне да прави нещо, за да не се побърка. Съставя си график: всеки ден да прави нещо за човек от семейството. Това е и терапията, която препоръчват на онкоболните.
По време на лечението Били организира национален женски форум. Зад гърба си има екип мобилизиран докрай. Тя иска да бъде там. Но дали ще има сили? И дали изобщо трябва да се подлага на този стрес?
Накрая Били отлага лечението и се включва. Следва такава вълна от благодарност и въодушевление, че тя започва да се чуди дали всички не са се наговорили да ѝ повдигат духа, като украсяват преживяванията си. Но няма как, повечето не знаят за проблемите ѝ.
– Мисля си, че ако си изгубя паметта, това ще бъде едно от последните неща, които ще забравя. Защото това беше отговор на моето желание да допринеса нещо за радостта на други хора и да забравя това, което в момента преживявам.
Гилотината на страха
– Човек може да направи невероятни неща от страх. Особено когато се лекува. Готов е да пие най-отвратителните неща. Да яде неща, от които му се повдига. Едва ли не, ако в менюто ти няма поне няколко неща, които едва преглъщаш, не си на прав път… Само едно нещо не можеш да направиш от страх. От страх не можеш да живееш.
Пълен отговор
Само в 3 до 5 процента от случаите химията дава пълен отговор. Затова вече слагат пинче, за да проследят резултата. Били не го прави. Съпругът ѝ е сигурен: Ти ще бъдеш в този процент. Тя няма този оптимизъм. Но ето че накрая не откриват активни ракови клетки нито с образното изследване, нито с биопсията. Химията наистина е дала пълен отговор. И Били влиза в световната статистика. Бог е спазил обещанието си! Макар че цялата ѝ коса пада, Той я запазва по друг още по-убедителен начин.
Профилактиката като възможност за оцеляване
– Прочетох една мисъл, че животът е поредица от възможности за оцеляване. Една от тези възможности за оцеляване са профилактичните прегледи. Ако гледаме на профилактиката като възможност за оцеляване, няма да пропускаме да оцеляваме поне един път годишно.
Насърчавам всички, които не са го направили през последната година, да го направят.