Индивидуалност или индивидуализъм?

„Не е добре за човека да бъде сам“ – казал някога Бог и създал втори човек. Така още от Сътворението никой от нас не е сам на този свят. За да се появи са нужни двама. Дори най-модерните технологии не могат да създадат истински човек само от един. Винаги е нужно участието на втори.

И така хилядолетия наред човеците живеят в общности – организирани по най-различен начин, с различни функции и успех. Най-устойчивата и успешна от тях е семейството. Може би, защото е замислена и създадена лично от Твореца.

Мечта наречена „индивидуализъм“

От друга страна, отделният човек винаги е мечтал за независимост – за онова сладко състояние, в което твоето оцеляване, благополучие и щастие не зависят от волята и решенията на други; когато „аз“ звучи гордо и „сам“ не е проклятие. Истински легендарните герои, останали в историята и паметта на поколенията, не са образцови членове на общността си, а бунтари, индивидуалисти дръзнали да зачеркнат общността и да тръгнат по свой път.

До началото на индустриалната революция тази мечта си е оставала мечта. Дори легендарните герои рано или късно са отстъпвали пред нуждата от общност, която да ги подкрепя или поне да върви след тях. Всеки е имал нужда от други човешки същества, за да оцелее физически, да си осигури препитание, да се защити от врагове. Едва когато машините се превръщат в „слуги“ и „бодигардове“, човекът може да изпълни заветната си мечта – да постигне всичко САМ, да не благодари на никого, да не дължи нищо на никого. А с появата на социалните мрежи сякаш отпада и последната причина един човек да търси друг – общуването. Те създават прекрасна среда на илюзорно общуване, което задоволява тази нужда.

Индивидуализмът побеждава.

Но явно стремежът към независимост не може да компенсира един друг стремеж – към любов и грижа. И се появяват контра-движения, които все повече набират скорост. Те идеализират, представят в романтична светлина патриархалното общество и неговите отношения на силна зависимост един от друг. Пренебрегват отрицателните му страни, станали причина за неговото отхвърляне, и на преден план изваждат топлината, приемането, грижата, уюта и спокойствието. Все повече хора призовават „назад към корените“, „обратно към задружното семейство“, илюстрират призивите си с идилични картинки на къщички с пушещи комини и големи фамилии насядали около трапезата.

Къде да намерим баланса днес, почти трийсет години след началото на двайсет и първи век?