„Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне“.
Исус започва да говори странни неща. Точно когато приятелите Му решават, че е дошъл момента за политическа кариера. Когато виждат ресурса Му, който стига до небето – небесни сили, провизии и потвърждения на планината пред земни и небесни свидетели. За тях Неговите страхове и притеснения са напълно необясними. Бъдещето е розово. Само дето не е поискал, не е станал цар. Какви са тези приказки, които им говори отскоро. Не разбират и се страхуват по попитат.
И защо се страхуват? Едва ли се боят, че Исус ще ги удари с пръчката и ще им пише двойка за тъпия въпрос.
Конкуренцията дебне
Тогава, както и днес, между учениците традиционно съществува конкуренция. Значи, ако аз се изложа, на моя фон някой друг ще се открои и ще изглежда по-умен. Филип не схваща думите на Исус. Петър също. И може би те се боят да не би Матей или Андрей да кажат: «Гледай какви глупави въпроси задава Филип! Толкова дълго ходи с нас, а изобщо не схваща съвсем прости неща“.
И ние четем, че сред Исусовите ученици също витае духа на конкуренцията: „И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител“ (Марк 9:33-35).
Исус говори на учениците за живота във вечността. Там йерархията е с главата надолу. За да си първи в Небето, тук трябва да си последен. Да бъдеш слуга на всички. В такъв случай много вероятно е ние да не сме от първите в преобърнатия свят на Бога.
Приеми малките
Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:
Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил (36-37 стихове).
Детето по онова време е в същата категория, в която са поставени необразованите, глухите и слепите хора. Те напълно зависят от обществото. В този смисъл детето слабо и беззащитно като малкия човек. И Исус, казва нещо невероятно: Който приема нисшия, бездомния, гладния в името Му, всъщност приема Него самия.
Ние сме склонни да делим хората на достойно и недостойни. И разбира се, сме готови да помогнем на достойните. Мислим си, че те го заслужават. Но Исус учи да престанем да правим тези сметки. И когато видим човек в беда, незабавно да му помогнем, без да разсъждаваме защо се е озовал в това положение.
Извади окото!
И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
[дето „червеят им не умира, и огънят не угасва“]. И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла… И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла…
Исус сравнява две състояния: да влезеш в рая без око или ръка или в пълен комплект от части да те хвърлят на бунището, където ще изгориш. Кое е по-доброто?
Сол на раните
Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си. Това прилича на Бащина благословия. И тя принадлежи не само на учениците, но и на нас – които сме част от методологията на спасението.