„И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели. И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него“ (Марк 7:31-32).
Тежък случай
Марк използва много силна дума за проблема на човека – заекване в най-тежко състояние. От една страна, човекът лошо чува, а от друга – тежко заеква. И по силата на това, че чете по устните, той не може да изговаря ясно и правилно думите. Затова говори неразбираемо. Обикновено в такъв случай дори слухът да се излекува, минават месеци обучение с логопеди и рехабилитатори преди човек да проговори. Защото трябва да се научи да чува звуците, да разпознава думите, да разбира значението им и да модулира гласа си, за да говори ясно.
Деликатност при лечението
„Исус… го отведе от народа насаме“ (Марк 7:33).
За Исус това поведение е стандарт. Той не е шоумен. Изцеленията му са тихи и не задължително публични. Той не се опитва да ги осребри, да събере някакви девиденти, да се прослави с необикновените си способности. Маниерът на Исус е скромен. Той лекува с уважение към болния, към неговото достойнство и към Духа, който работи чрез Него.
„Исус… вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му; и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се. И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха; защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят“ (Марк 7:33-37).
Одобрение за лекаря
Исус казва да не говорят за тези чудеса. Но все едно, хората вървят и ги разправят. И сега, тези новини предизвикват одобрение в Десетоградието. За първи път ние виждаме подобна реакция у езичниците: Виж евреин – свестен човек! Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
Преди всичко първото изцеление на езичник е свързано с изцелението на неговите възприятия, с разкриването на слуха му. А слухът, както знаем, е свързан с начало на възприятието на вярата. Така че този разказ носи допълнителна символика – символика на подготовката на ученици от средата на езичниците. Подготовката на човека към слушането – способността да чува Бога, от което идва и вярата. И този подход на Исус предизвиква удивлението на езичниците.
Притъпени сетива
И сега виждам – преди всичко у себе си – това наше модерно езичество. Тази неспособност да чуваме Бога. Тази странна глухота, когато сме отворени за всичко ново, за всякакви сензации. Когато искаме да пробваме нови подходи и да постигаме повече. Да движим напред и нагоре. И прочие, клишета. За всичко друго надуваме ухо, само сме глухи за езика на Бога. Сетивността ни е счупена. И имаме нужда от подобно изцеление, за да разпознаваме истинските неща.