Изгубеният рай -„Едем“ е градината, където Бог настанява Адам и Ева. Тя се нарича „удоволствие“. Но тяхното удоволствие трае само известно време. Защото Ева намира друго удоволствие, подмамена от любимото й животно – змията… Тя иска да се прави на бог. Друг обаче е авторът на дизайнерската реклама на плода. И така Ева яде от забраненото дърво, като нарушава единствената забрана в градината на насладата. А когато дава плода на съпруга си, той не й отказва.
Изгубеният рай – горчивите плодове
Изгубеният рай в една хапка плод! Колко малко нещо – какви тежки последици!
Първо, незабавната обсесия на Адам и Ева е чувство за вина!
Второ – те осъзнават голотата си. Откъде им хрумва, че има нещо недостатъчно в нея? Все пак това е единственото състояние, което познават.
Трето, вместо да посрещнат Бог, Който идва да ги посети, те се укриват от Него.
Четвърто, не са в състояние да поемат отговорност за постъпките си. Взаимно се обвиняват, замесват и едно животно, но в крайна сметка обвиняват Господ като подбудител на тяхното престъпление.
Пето, когато Бог решава да ги изгони от Едем, те се държат като бунтовници. Не искат да напуснат доброволно.
Шесто, с оглед на тяхната войнственост, Бог поставя херувим да „пази пътя към дървото на живота“ (Бит. 3:24). Смъртта става реална част от човешкото битие.
Седмо, грехът бързо прави матрица. В живота на първата двойка настъпва истинска драма – един от синовете им убива другия – Каин отнема живота на Авел. Братоубийството – още един плод на изгубения рай, чиито горчив вкус познаваме.
Изгубеният рай – завръщането
Обратният път към изгубения рай започва с един въпрос на Бога: Човече, къде си? Това е и първият Му въпрос, след като човекът познава греха. Господ знае, че разстоянието между нас ни разболява по различен начин. Всеки е някъде там, оплетен в последиците от онова късче плод – дали вината ви пристъргва сърцето, или е срам, чувството, че си гол, за да застанеш пред Бога… А може би търсиш къде да се скриеш, за да избегнеш срещата с Него… Друга болест е бунтът към Него, хвърлените обвинения… Или онази дълбока рана, че светът е ужасен и няма любов, човещината се губи… Да, разстоянието с Бога ни разболява, но близостта – лекува. Всъщност завръщането в изгубения рай започва с един разговор…