Исус е в Ерусалим, където ще бъде до края на евангелието от Марк. Стихват всички спорове и дискусии със словесни престрелки и удари под кръста. Вече е краят на деня.
Учителят и хората Му излизат от храма. Тогава един от учениците Му се прехласва по гледката: Виж! Какви камъни! Какви здания!
Днес сме виждали изумителни архитектурни обекти. Поне в мрежата, ако не на живо. Но трябва да се съгласим, че вторият храм е наистина забележителен. За да се подмаже на юдеите, които не искат цар идумянин, Ирод Велики реставрира и разширява храма, строен от Зоровавел. Огромни полирани варовикови камънивсе още могат да се видят при стената на плача в Ерусалим. Някои от тях тежат 600 тона. Представете си колко неотразими могат да бъдат тези внушителни сгради от полиран бял варовик със златен обков. Те правят впечатление на всеки. Особено на селяните от Галилея, които живеят в едноетажни къщи и не са виждали постройки на няколко етажа.
Атмосферата на деня е особена. Белязва я страхът и желанието на приятелите на Исус да намерят някаква защита в предверието на опасни събития. Те намират сигурност в храма, в тези здания, в тези камъни, облицовани със злато, които блестят и със своята помпозност внушават сила и сигурност.
Но Исус никак не се церемони със страха на приятелите Си:
Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не се срине (ст. 2).
Бълнува ли? Никой не очаква такова бедствие!
Много шарлатани! На кого да се довериш?
Да живееш в напрегнато очакване на знамения означава да храниш онова латентно вътрешно желание някой да те води. И това ни поставя в опасност да последваме не когото трябва.
Защото… Лесно е да повярваш в нещо, което чакаш! Може би затова и Исус се притеснява за Своите хора: Пазете се, да не ви заблуди някой! Това очакване на края, търсенето на знамения и изчисляването на дати, ни прави уязвими.
– Лесно може някой да ви излъже! Ще дойде и ще каже: Аз съм! И вие ще тръгнете след него (ст. 7-8): А когато чуете за войни и за военни слухове, не се плашете, защото това трябва да стане, но то още не е краят. Защото ще се надигне народ против народ и царство против царство. Ще има земетресения на разни места, ще има глад и смутове; но тези неща са само началото на страдания.
Родилни болки
Начало на страдания! Исус казва, че всичко това са родилни мъки. В юдаизма има понятие — «хавлей Машиах» — родилни болки преди идването на Месия. Точно както мъките на родилката преди раждането. Но не трябва да гледаме проблемите. Не бива да се фокусираме на новите слухове за войни и глад (ст. 9-10): А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мен – за да им свидетелствате. Но трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.
Исус твърди, че ние ще бъдем заети с друга работа – ще проповядваме евангелието сред народите. И в този процес ще бъдем гонени, бити, предавани, съдени и убивани. Бъдете нащрек. Бъдете готови да ви изправят пред съдилища. Готови да бъдете екзекутирани, готови да свидетелствате пред управници и царе.
С други думи, за всеки от нас, времето на християнското свидетелство е апокалиптичен момент – момент, в който можем да се окажем лице в лице със смъртта.
Бъдете смокиня
„Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава. И тогава ще изпрати ангелите си и ще събере избраните си от четирите ветрища, от края на земята до края на небето“ (ст. 26-27).
След това чуваме за една стара позната. (ст. 28-29):
И научете притчата от смокинята: когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо. Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
Предвестник на пролетта е напъпването на смокинята. В Израил тя се раззеленява първа. Талмудът традиционно казва, че дървото има предчувствие за топлото време. Исус казва, че трябва да имаме усета за време на смокинята, за да разберем кога сезонът е на вратата. Неговият съвет е: Бъдете смокиня! Очаквайте лятото с онзи вътрешен инстинкт, който ще ви накара да го усетите, преди да почука на вратата.
Останете будни!
Не е ли странно, че сред вярващите има огромен интерес към изучаването на всевъзможни знаци. Огромна жажда да се подготвим, да изчислим края на света, въз основа на определени признаци, въз основа на тази или друга война. Но каква е есхатологията на Исус? Как Той дефинира края на времето?
Пазете се, да не ви измами някой (Марк 13:5)
Внимавайте за себе си (Марк 13:9)
Пазете се (Марк 13:23)
Вземете пример от смокинята (Марк 13:28)
Бдете (Марк 13:33)