Авторът е истинска сензация. Внезапно изгрява на сцената и говори смайващи неща. Освен това не казва: „Аз съм роден“, но „Аз идвам“. Хората са оставени да гадаят. Удивително е, че не е професионалист – книжник или фарисей, а обикновен работник, млад дърводелец от едно забутано градче.
О, времена! О, проповеди!
Това е най-голямата проповед на Исус.
А какво изобщо е проповед?
Работата е там, че хората искат да научат повече за Бога. В синагогите се четат само малки откъси от Писанията. Слушателите са неграмотни. Те чакат учители, които да им разяснят текста. А свещениците са забравили за тази своя роля, защото са станали бизнесмени. Първо, установили са монопол върху продажбата на чисти животни. Редовият вярващ не може да избере едно здраво и хубаво животно за жертване от своето стадо, а задължително трябва да го купи от храма. Второ, трябва да обмени парите си в храмова валута. Курсът също се определя от свещениците – един вид храмови чейндж бюра. Работата е доста апетитна и поста се купува. Както и първосвещеническата титла.
Тогава на седалището на Моисей се качват книжниците и фарисеите. Ентусиазирана общност, която решава, че народът трябва да бъде обучаван, за да не забрави Тората или Закона. Част от тях живеят като бродещи проповедници. Пътуват от град на град, четат Писанията и ги тълкуват. Така възниква проповедта като формат, от който се възползва и Исус. Обикновено тя се състои от 2 части. Първо, учителят представя своята визия: Какво иска от учениците Си? А после прави разбор на Закона, съботните глави на Тората.
Така ли се говори на масовия потребител?
Планината Тавор и подножието ѝ са естествен амфитеатър. Исус се качва на скалите и започва да говори. Много хора са дошли да го чуят. Но най-известната проповед в света не започва както трябва.
Благословени са нишите по-дух… А също и скърбящите.
Нещо не е както трябва. Кой иска да слуша за скръб и нищета на духа? Ако ще търсиш хората, едва ли с такова послание ще ги отведеш и до следващата пряка. Това не са лозунги, които ще бъдат прегърнати от масовата култура.
Да, ненормално е, но трябва ли да бъдем толкова нормални, че да не бъдем благословени?
Нова теология
Исус обобщава пътя на ученичеството:
Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите…
Как е възможно? Фарисеите са отборът на атлетите сред праведниците. Те вярват в правилните неща и искат да вършат най-доброто. Имат мисионерска ревност и са добри адвентисти – трепетно чакат Месия. Обаче Исус казва, че тяхната праведност има друга природа. Трагедията е, че тези добри хора не са достатъчно добри. Грехът за тях е раздробен на конкретни постъпки. Понеже възнамеряват съвършено да спазят закона, те го смаляват. Правят го удобен за употреба. Исус идва с нова интерпретация: Но Аз ви казвам…
Хората са смаяни!
Проблемът е, че ние не сме. Свикнали сме с Него и не му обръщаме внимание!
Нашето спасение е да го видим с нови очи…
И да го чуем!
Особено днес, най-вече сега…