С най-добри намерения

„Съжалявам. Имах най-добри намерения.“ Изричаме тази фраза с разкаяние и угризения, но и с надеждата, че няма да бъдем съдени строго, че добротата на сърцето ни ще бъде оценена, въпреки плачевните резултати.

Но и

„пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Тази фраза пък изричаме, когато някой ни навреди, а после се разкайва и оправдава с добрите си намерения. Все пак, щетите са налице, нали така? И никакви добри намерения не могат да ги заличат.

Изобщо, добрите намерения са наистина добри, в зависимост от страната, на която се намираме. Но пък са полезни за научаване на житейски уроци. Когато с най-добри намерения сме казали нещо, а после се е оказало, че така сме развалили отношения с приятел, или сме наранили някого, или сме опетнили репутацията си, придобиваме ценен опит да премисляме по-внимателно думите си, преди да ги изречем. И да не се водим по добрите си импулси. Не случайно е възникнал изразът „като слон в стъкларски магазин“. Слонът няма лоши намерения, не иска да троши стъкларията, но го прави, просто защото е слон. Така понякога е по-добре да не се заемаме с някаква задача, да не правим някакво изказване, въпреки че сме с най-искрени и добри намерения, защото познаваме възможностите си и знаем, че резултатът може да е обратен.

Още по-сложен става казусът „добри намерения“,

когато се намеси религията. Защото Бог познава нашите намерения и дори ни съди според тях. Много библейски истории потвърждават, че Бог понякога е „прекалено“ снизходителен към отявлени грешници, защото вижда „доброто им сърце“ и обратно – необяснимо суров към незначителни грешки, защото „вижда злото в сърцето“. И заразени от тази идея, ние също се опитваме да „преценяваме сърцето“ на човека отсреща или казано по-просто, да съдим подбудите му. И в зависимост от страната, на която се намираме, да бъдем снизходителни и великодушно да опрощаваме прегрешението, „защото е било с добри намерения“, или обратно – да бъдем сурови и да отказваме да изслушваме всякакви сълзливи обяснения за добри намерения. И почваме да си „играем на Бог“. А това е опасно, много опасно!