Историята на Вера
„Имам голяма градина.
Построих си къщичка.
И сме много щастливи там със сина ми.“
Канадската мечта
Надеждата за по-добър живот води Вера и семейството ѝ в Канада.
– Има много голяма грижа за хората, които тепърва стъпват в Канада. Дават ти много добър старт. Дават ти възможност да стартираш кариерата си, да научиш езика. Ако искаш да се разгърнеш в други области, просто – както казват – небето е границата.
Първоначално Вера работи като учител по плуване. Но басейнът доста често излиза в аварии и ремонт. И тогава тя влиза в класните стаи като помощник учител. Това е възможност да опознае децата и колегите. Вижда различни стилове на преподаване и изгражда свой собствен. При нужда, замества колегите си. И така минават 13 години – между басейна, където е треньор по плуване, и класната стая – където преподава и помага на децата да израстват.
Липсващите парченца на емигрантския пъзел
Изглежда, че животът на Вера се подрежда. Но колкото и добре да се вписва в новата среда, тя се чувства емигрант:
– В повечето случаи, когато се събирахме с български семейства на празници, си говорехме за България – за роднините и приятелите там. Много често гледахме българска телевизия и слушахме българско радио. Просто тази носталгия не се лекува.
Много трудно нещо е емигранството. Връщайки се назад, се чудя дали наистина е било най-доброто нещо, което сме могли да направим както за себе си, така и за нашия син. Защото се отделяш от корените си, от семейството си, от приятелите си – от всичко, което знаеш.
Дори след 20 години – с кариера и приятели, аз все още се чувствах емигрант. И това нещо така или иначе не те напуска. Даже в емигрантските среди си казваме, че са трудни само първите пет години, след това – свикваш.
Съдбовна среща
В най-трудното време на самота и финансова нестабилност Вера среща Бог. Първоначално Му се доверява от нужда – изглежда, че Той е последната ѝ възможност за оцеляване. Неговият отговор е чудо – мигновено и неочаквано решение на сложен финансов проблем.
– Когато човек е сам. Когато отвориш вратата и вместо да водят нагоре, стълбите водят надолу. И когато имаш отговорност, много голяма отговорност да изградиш един човек. Наистина е трудно. Но въпреки тези тежки моменти, аз съм щастлива, че са ми се случили. И съм страшно благодарна на Бог, защото по този начин го срещнах. За огромно мое съжаление не Му се доверих веднага, а Му направих няколко теста.
Наистина Той направи чудото и ми каза: Слушай, Вера, тук съм, до теб съм и ще ти помогна!
И от тогава започна наистина пътуването ми с Бог.
Завръщане в друг свят
След 20 години в Канада, Вера решава да се върне в България. Това се оказва нов вид емиграция. Светът е същият, но хората и тя самата са различни. В началото се губи в София, не намира всички думи на български и не разбира шегите на колегите си. Спъва се в кривите плочки на тротоарите и безброй пъти едва не я удря кола, защото е забравила да се оглежда на пешеходна пътека.
– Завръщайки съм в България, това беше един различен свят. Много неща бяха каквито ги бях оставила. Да речем, кварталът беше същия. Но хората бяха различни. Всички ми се струваха, честно казано, малко по-остарели, само аз не бях. Определено имахме нужда от опознаване. Трябваше ни дълго време, за да можем отново да бъдем в тази стартова точка, в която се бяхме разделили.
Адаптацията е трудна, а скоро след това идва и тежко предателство – бившият ѝ съпруг отказва да върне значителна сума пари. Гневът и болката я разкъсват отвътре, докато не стига до най-трудното решение – да прости.
Мечта за дом
Вера се връща не само за да започне отначало. Тя иска да намери мястото, което няма да напусне – нейният малък рай близо до София.
– Въпреки че съм родена и израснала в София, аз не исках да живея в София. Винаги съм имала мечта да имам двор, голяма градина. Започнах да търся такова място и се оказа, че бях си направила един чеклист с какво искам: Искам това, това, това.
Беше около Коледа и си спомням, че където и да звънях, винаги ми казваха: След празниците! Малко след празниците е рожденият ми ден и един от всичките брокери реши да ми покажа един имот в село до София. Вадя аз чеклиста и започвам: Има вода, има подводна вода, има автобуси, има магазин за хранителни стоки, има газ… Прекрасно, голямо, разкошно място.
И така, прибрах се вкъщи, молих се, молих се и си казах: „В крайна сметка, ако ми намалят от цената, ще го взема!“
Обаждам се на брокера и той казва:
– В никакъв случай! Моят клиент няма да свали и стотинка!
Затварям телефона и след половин час той звъни:
– Ами всъщност, моят клиент е съгласен.
У дома
Най-сетне Вера си е у дома. След три месеца се обажда шефът ѝ от плувния клуб в Канада. Тя затваря телефона и получава паник-атака. Немислимо е да си тръгне от мястото, където иска да остане.
– Значи, когато аз заминах за Канада, бях на по-малко от 30 години. Изграден човек в тази наша родна действителност. И тези 20 години не можаха да я изтрият. Не можаха по никакъв начин да я заличат.
Канада е безкрайно красива и много запазена. Запазили са природата си непокътната – такава каквато е. Ако можем по този начин да се грижим и тук за прекрасната ни България – защото аз съм убедена, че живеем в най-красивата държава на света – няма да имаме цена.
А България? Най-много оценявам душевността на българина. Тази топлина, тази съпричастност, тази готовност винаги да подадеш ръка на човека до теб.