Ключалката на доброто възпитание се отключва с доверие

В каква роля е един родител? На учител? На водач? На съдия? На аниматор? На камериер и готвач? Повечето родители ще ви кажат, че са влизали във всички роли и в още много други. Докато се опитват да възпитат децата си и да ги превърнат в пълноценни личности, те стават „многофункционални“. Основната им цел е да „научат“ детето на всичко необходимо, да се справя с живота, когато тях вече няма да ги има.

Доверие преди всичко

Залитането и дори вманиачаването по която и да е „функция“ разстройва хармонията на този процес на учене. Често несъзнателно родителите се вживяват в онази роля, която най-много им е липсвала на тях самите като малки. Ако някой е израснал със строг баща, който никога не се шегува и смразява атмосферата у дома, когато самият той стане баща на свой ред, си поставя за цел неговото дете да е постоянно весело и щастливо, да се забавлява и да получи всичко, което той не е получил. Но един баща е нещо повече от клоун и комик, нали така?

Или дете, израснало с няколко братя и сестри, което се е чувствало пренебрегнато и постоянно е имало усещането, че с него се постъпва несправедливо, се фиксира върху това да бъде „абсолютно справедлив“ родител и превръща семейните разговори в съдебни процеси и разпити, за да може да бъде възможно най-прецизен в поощренията и наказанията, да даде на всеки „каквото заслужава“. Но понякога децата имат нужда от великодушие и любов, нали така?

С две думи, каква атмосфера трябва да цари вкъщи и как да я създадем? Как да направим така, че децата да ни се доверяват, да не се страхуват от нас и в същото време да са наясно с йерархията, да изпълняват задачите си и да са „послушни“?

Доверие означава… любов

Разбира се, ключът към всичко е любовта. Но тя се проявява по различни начини. Например, в пълния синхрон когато между думите и делата на родителите. Когато те не просто изповядват някакви ценности и ги обявяват за „добро“, но и живеят според тях навсякъде, включително у дома; когато децата не са свидетели на лицемерно отношение към хора, задачи и събития, не чуват родителите си да коментират една и съща тема по коренно различен начин в зависимост от събеседника си. Тогава децата знаят, че могат да им имат доверие, че думата на мама и татко означава нещо и тежи истински.

И не само това. В предаването ще чуете няколко прости ключа към разбирателството и здравите отношения между родители и деца.