Колко са мили Твоите обиталища, Господи на силите!
Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни;
сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
Дори врабчето си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си, където поставя пилетата си,
при Твоите жертвеници, Господи на Силите,
царю мой и Боже мой.
Блажени онези, които живеят в Твоя дом;
те винаги ще Те хвалят.
Блажени онези хора, чиято сила е в Тебе,
в чието сърце са пътищата към Твоя дом.
Когато минават през долината на плача,
те я превръщат в място на извори;
и есенният дъжд я покрива с благословения.
Те преминават от сила в сила;
всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
Господи, Боже на Силите, послушай молитвата ми.
Приклони ухо, Боже Яковов.
Боже, щите наш, виж
и погледни лицето на Твоя помазаник.
Защото един ден в Твоите дворове
е по-желателен от хиляди други дни;
бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог,
отколкото да живея в шатрите на нечестието.
Защото Господ Бог е слънце и щит;
Господ ще даде благодат и слава;
няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
Господи на Силите,
блажен онзи човек, който уповава на Тебе.
Това е първата поема от четирите Корееви псалма в Третата книга на Псалмите, които допълват 8-те поеми от Втората книга. Темата е екзистенциален копнеж по храма и неговите олтари.
Копнеж по дома
Колко са мили, колко обичани, колко скъпи са Твоите обиталища, Боже.
Това е езикът на любовната поезия. Авторът е страстен мъж, изпълнен с носталгия. Това ни напомня за случая, когато Давид бяга от Ерусалим.
Чувствата са ярки, заразителни.
Явно поетът няма достъп до Божия дом. Той е изгубен, бездомен.
Ако авторът е Давид, ще ви напомня, че той си има страхотен дворец. Но не за него пише той, а за скинията. Това е просто палатка.
Защо Давид така тъгува по нея и иска да се върне там?

При всички случаи работата не е в самата палатка, а защото Бог е в палатката. След Изхода от Египет, Той казва на хората: Аз ще живея с вас.
Това е удивително!
Не знам как точно мога да го илюстрирам. Народът живее в палатки и сред тях е палатката на Бога – Неговият дом. Това е все едно Исус да живее в съседния апартамент.
Как отиваме при Него: Да Му искаме сол и захар, или там каквото ни е свършило вкъщи? Или като деца, които отиват при своя Баща?
Врабчето вие дом в Божия дом
Чуваме отново акордите на любовна песен, където някой завижда на всичко, което е близо до далечния Любим:
Дори врабчето си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си, където поставя пилетата си,
при Твоите жертвеници, Господи на Силите…

Тук домът на врабчето и жилището на Бога вървят в комплект – детайл, който говори за Божието нежно гостоприемство.
А може би и авторът представя себе си като беззащитна птичка, която копнее за безопасното небе. Олтарите също са представени като защитени небеса.
Копнеж по олтарите
Жертвеният олтар е странно място. Там се пролива кръвта на жертвените животни. Кръв, вътрешности и сурово месо, което изгаря. И е странно да слушаме Давид как се измъчва:
– Господи, колко много ми липсва това място!
Какво има предвид поетът?
Олтарът ни говори, че не можем безопасно да се срещнем с Бога. Грешният човек не може да се приближи до Святия Бог. Защото ще бъде изпепелен, разсечен… Всъщност жертвата трябва да ни напомня, че всеки грях заслужава смърт.
Ето затова Давид жадува олтарите, защото там Бог се примирява с човека. За нас това е безопасно място. Затова и птичките се приютяват там. Те винаги гнездят на защитени места.
В този смисъл олтарът е ключ към нашата безопасност.
Там получаваме прощение!
Път към дома през долината на сълзите
Поемата се движи към образа на човека, чието поклонническо сърце се възкачва към Сион. Той се приближава към храма, като минава през долината на сълзите.
Поне три пъти в годината мъжете на Израил отиват на поклонение в Ерусалим. Това е трудно пътуване – без влакове и самолети. Климатът е тежък. И те трябва да преминат през долината на сълзите.

Локацията е неизвестна. Но със сигурност това е метафора за нашия път към дома. Пътеката към дома не е лишена от страдания, болка и сълзи.
Въпросът е как минаваме през тези страдания?
Това съвпада с опита на Давид, когато се завръща в Ерусалим и в храма със сълзи, но с доверие в обещаното: всеки ще се яви пред Божието лице в Сион.
Живот в новия дом
Какъв е животът в Божия дом?
Бог щедро благославя своето семейство. Той е слънце и щит. Това е Божията протекция и животоподдържаща роля.
Желанието на поета да бъде в храма е въплътено в две поразителни сравнения:
Защото един ден в Твоите дворове
е по-желателен от хиляди други дни;
бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог,
отколкото да живея в шатрите на нечестието.
Извод: Бог ни е създал, за да живеем с Него и да обитаваме в Неговия дом. Но ние се разбунтувахме и бяхме изгонени от рая. И сега се раждаме изгубени. Не знаем накъде вървим, изгубили сме смисъла. И ако не беше Бог, щяхме да си останем бездомни. Но Той ни е подарил Себе Си в Исус.
Исус не само ни кани на гости, за да пием чай. Той ни е осиновил. И е разделил Своето наследство с нас.