Напоследък в медиите се появи нов термин – „кенсъл култура“ (cancel culture) или
култура на отричане.
Едно училище в Сан Франциско, например, се отказало да носи името на Марк Твен, защото е бил расист. Друго училище пък се отказва от името на самия Ейбръхам Линкълн, защото се оказал виновен за масова екзекуция на индианци. По същия начин в прахта падат „главите“ на легендарни исторически фигури като Уинстън Чърчил, Джордж Вашингтон, Шарл де Гол, Бърнард Шоу и така нататък. Причината? Политическите, религиозните възгледи на тези личности или пък активността им в някоя област не съвпада със съвременните представи на обществото.
Колкото и да звучи парадоксално, кенсъл културата е продукт на „културата на приемане на различните“. В стремежа си да приемем и одобрим всички, да не показваме пристрастие, надменност или каквото и да е отхвърляне към хора и групи до вчера отхвърляни от обществото, ние започнахме да отхвърляме онези, които отхвърлят тази култура. Това стига вече гротескни размери.
Отричане по български
България все още сякаш е пощадена от тази вълн á, може би поради „тоталитарния имунитет“, който имаме, както се изразяват някои социолози. А именно, ние веднъж вече сме минали по този път – на отхвърляне и отричане на големи имена от собствената си история като „неблагонадеждни“ поради несъвпадение с господстващата култура. Един от най-типичните примери е съдбата на писателката Фани Попова-Мутафова, заклеймена от комунистите като „фашист“, съответно отречена, репресирана и така нататък. И ние помним тези уроци.
От друга страна, кенсъл културата си проби път и в нашето мислене, благодарение на социалните медии (тя по принцип е рожба на Фейсбук и Туитър) и се разви по един малко по-различен начин – отричане и отхвърляне на традиционни авторитети изобщо. Ако до вчера за българина думи като „училище“, „учен“, „учител“, „учение“ бяха свещени и работещите в тази област се смятаха за изключителен авторитет, и бяха обект на голямо уважение, днес те са на дъното на престижните занимания и цитираните авторитети. Отхвърлянето на научното знание за сметка на невежеството, суеверието и медийните инфлуенсъри е странична рожба, „незаконно дете“ на кенсъл културата.
Та какво да кажем за културата на отричане? Ще мине ли като всяка друга мода или е нещо опасно, на което трябва да се противопоставим? И къде е нейното място в контекста на християнските ценности?