Децата – най-важни?
Задайте на сто майки въпроса „Кой е най-важният човек в живота ви?“ и вероятно ще получите сто еднакви отговора – „детето (децата) ми“. Така и трябва, нали? Появи ли се веднъж на белия свят, мъничкото човече обръща с главата надолу подредения ни свят и подредените ни приоритети. Поглъща почти сто процента от времето, мислите и силите ни.
Задайте на сто майки въпроса „Кой е най-важният човек в живота ви?“ и вероятно ще получите сто еднакви отговора – „детето (децата) ми“. Така и трябва, нали? Появи ли се веднъж на белия свят, мъничкото човече обръща с главата надолу подредения ни свят и подредените ни приоритети. Поглъща почти сто процента от времето, мислите и силите ни.
Интересно, но с порастването му този процент почти не се променя. Едни грижи отпадат, на тяхно място веднага изскачат други, не по-малко значими. Въртележката не спира – понякога леко забавя ход, понякога включва на пета скорост – но докато детето стане мъж или жена, не позволява преместване на фокуса встрани.
И после… после идва синдромът на „празното гнездо“. Къщата притихва, става скучно подредена, снимките по стените се увеличават, разговорите намаляват и ние се превръщаме в едни тъжни стари хора…
Може ли да се избегне това? Да, може.
Не, не можем да избегнем порастването на децата и отлитането им от гнездото. Това е естественият ход на живота. Опитаме ли се да го спрем, нищо хубаво няма да се получи. Никой родител, опитал се да запази децата „само за себе си“, не е бил щастлив. Нито пък децата му. Разковничето е другаде.
Съпругът или децата?
Може да прозвучи изненадващо, дори шокиращо за някои, но отговорът е прост – НЕ поставяйте децата си на първо място. Моля?! Да, нека го повторим – НЕ поставяйте децата на първо място в живота си и най-вече в никакъв случай пред мъжа си (жена си). Смятате, че е точно обратното? Не, не е. Ако искате да отгледате щастливи деца и да запазите здравата си топла връзка с тях за цял живот, им покажете що е то щастливо семейство и как се отнасят хората в него един към друг. Най-важното условие едно дете да порасне щастливо е да бъде заобиколено от обичащи се хора. Които обичат не само него, но се обичат и помежду си.
Освен това, след отлитането на децата гнездото ви няма да бъде „празно“. В него ще останете вие, двамата. Ще продължите да се наслаждавате един на друг, да се радвате на живота, на деца и внуци, да ви е интересно заедно, да правите нещата, които винаги сте отлагали, защото не е имало време. Точно така – половинката ви е на първо място! Децата – на второ.