Технология на въпросите и притчите с отворен край
Когато чета биографията на Исус, забелязвам Неговото перфектно боравене с тази технология! Той се държи като коуч на свободна практика, който предлага безплатни услуги. Обикновено сесиите му са публични. Дори са записани черно на бяло, така че и ние може да се ползваме от тях.
Например, млад адвокат (или законник, както му казват тогава) търси начин да получи необичайно наследство: Какво да правя, за да наследя вечен живот?
Всъщност, това е голям въпрос. Кой не иска вечност – свят, недокоснат от смъртта! Чакаме инструкции! Исус отговаря с въпрос, и дори с два. Какво пише в Библията? Ти как го разбираш? Стилът му е по-телеграфен: Какво пише? Как четеш?
На същия принцип работят и притчите с отворен край, които разказва. Липсата на финал те подтиква да мислиш, ражда инсайти. Целта не е да разбереш какво да правиш, а да преминеш през своя вътрешен размисъл и да довършиш историята. Изобщо пътуването към въпроса е по-важно от самия отговор.
Нека тестваме технологията на въпросите с най-скандалната притча на Новия Завет.
Мениджърът-тарикат
Историята на мениджърът-тарикат не само че нищо не пояснява, но още повече ни обърква. И то предимно нас, с настройките на западното мислене.
Ето за какво става въпрос!
Работодател с едър бизнес получава донос срещу свой висш мениджър. За да изясни нещата, той иска да види счетоводните книги. Мениджърът се изтарикатява и на своя глава обявява промоция на чуждите дългове. Който дължи 100, да пише 50!
Схемата сработва. И сега шефът трябва да реши: Дали да отмени промоцията и да настрои хората срещу себе си; или да стане част от плана и да обере лаврите. Материални щети за сметка на имидж!
Какъв съвет бихте му дали?