Моисей е египетски принц от еврейски произход, който повежда еврейското освободително движение при излизането от Египет, и първият мъж на новата държавност. Любопитно е, че се подготвя за ролята на водач със стаж на овчар – 40 години в пустинята учи не да подкарва овцете, а да ги води. Достатъчно време, за да тества някои лидерски техники, от които търпението е най-важната. И вероятно най-трудната за овладяване. Това му дава възможност да развие и една изключителна черта – да бъде Застъпник дори когато другите най-малко заслужават това. Виждаме го в тази роля поне 13 пъти в различни епизоди: при убийството на египтянин в защита на сънародник, при преговорите на високо ниво с Фараон, при снабдяването с вода и храна на цял народ в пустинята, при лидерските конфликти и народните брожения… И дори тогава, когато получава невероятно предложение от Бога – да стане новият баща на вярата.
Кризата със златното теле
Моисей е на среща с Бога на Синай, за да получи каменните плочи с Божия Закон. През това време брат му Аарон е притиснат да направи богове. Оказва се, че хората предпочитат да виждат в какво вярват, както е било в Египет – менажерия от божества във вид на птици, животни и разни гадини. Аарон не успява да направи друго, освен едно теле. Но и то е достатъчно, за да бъде прогласен празник. Хората започват да се радват не само на идола, но и на живота. Ядат, пият и стават да играят. Нещата загрубяват и Бог казва на Моисей да слезе, защото „народът се разврати“. Веселието явно преминава в оргии. Бог е отвратен и дава нова резолюция: „Видях този народ, и ето, коравовратен народ е. И сега остави Ме, да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя, а теб ще направя велик народ“ (Изход 32:9, 10).
Моисей отказва да бъде втори Авраам!
Това е ключов момент в живота на Моисей. Случаят му дава възможност да стане втори Авраам. Бог ще заличи бунтовниците и Моисей ще бъде баща на вярата, родоначалник на нов народ. От неговото потекло ще дойде Избавителят, който е обещан. Но вместо да приеме тази чест, Моисей започва преговори: „Уви! Този народ извърши голям грях, че си направи богове от злато! Но сега, ако искаш, (31, 32)прости греха им, но ако не, моля Ти се, мен заличи от книгата Си, която си написал!“ И тогава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи.
В началото на този епизод Моисей получава предложение да стане вторият Авраам. А в края го чуваме как избира да бъде заличен от Книгата на живота, т.е. да не съществува, като че ли не е бил на тази земя. Той настоява Бог да изпълни обещанията си към потомците на Авраам, Исаак и Яков да станат многобройни като морския пясък, като небесните звезди.
Ако Моисей беше грабнал шанса да стане новият Баща на вярата, кой щеше да го укори? Но той е готов да бъде ощетен и дори да изгуби живота си в името на „стадото“. Възможно ли е някой да прояви подобно отношение, ако не е приятел с Бога?
Сълзите на Моисей
Отново няма вода и Моисей трябва да удари с жезъла си една канара, за да бликнат от нея живителните води и народът да пие. Но вместо веднъж, както му е заповядано, той я удря два пъти. И така в своя афект счупва символа, който Бог иска да положи в народната памет: Канарата – Христос, Който е умрял за греховете ни веднъж завинаги.
Понеже ти се разгневи, затова няма да въведеш тоя народ в Обещаната земя – казва Господ. Моисей, който е извървял с народа всички трудности, няма да направи последната крачка. Няма да прекоси Йордан. Няма да вдигне ръката си с жезъла, за да раздели водата. Ще го направи някой друг. И тогава виждаме как… Моисей плаче.
Застъпникът на Божия народ стои сам. Бог му отказва да влезе в Ханаан. Аарон вече е мъртъв. И никой не се изправя да каже: Господи, бъди милостив! Направи тоя последен жест към слугата Ти Моисей. Тъжно е… Няма кой да се застъпи за Застъпника. И Моисей умира самотен някъде там в Мадиамските планини.
Песента на Моисей и на Агнето
Но смъртта не е краят. Четем в Новия Завет, Моисей се явява на Исус заедно с пророк Илия. Защото самият Христос е спечелил битката със Сатана за неговото тяло (Посланието на Юда). И Моисей вече е там, пред Божия престол, рамо до рамо с Христос. Те са преживели отхвърляне, горчивина, заплахи и несгодите на пустинята, в която са били обучавани. Затова и спасените пеят песента на Моисей и на Агнето (според кн. Откровение). Опитността на Моисей е избавлението – силата на Божието ръка сред трудностите. А песента на Агнеца е изкуплението – Жертвата, която Бог е дал за човека. Песента на Голгота!