По мотиви от Изход 2:1-10
Женитба и недомлъвките на граматика
Един човек от племето на левитите отиде и си взе жена от същото племе.
Толкова простичко изречение, а е дало повод на коментаторите да завихрят разни слухове. Дали, че този човек е в развод и връща жена си, защото вече е бременна? Дали, че взема бременна жена? Дали, че двамата се разделят зарази опасните фараонови закони, които обричат новородените момченца на смърт? И те се разделят от страх, да не би жената да забременее, но дъщеря им ги събира като една малка революционерка, която се съпротивлява на геноцида чрез насърчаване на раждаемостта в семейството. На мен ми се струва, че модерните изследвания на граматиката дават много по-логичен отговор на недомлъвките на текста: Един мъж, който може би не е бил първородният син, излиза от клана и си взема жена. Това не е било обичайна практика за онзи свят, в който целият род живее заедно. Но тези двамата се устройват отделно.
Честито бебе!
Жената забременява и ражда момченце – здраво сладко бебе. Майката вижда, че то е хубавичко. О, точно така си мисли всяка майка, дори бебето ѝ да не е първа красота. В нейните очи, то е прелест. И за нищо на света жената не иска да го дава на никакви египтяни, за да го хвърлят на крокодилите в Нил. Естествен майчински инстинкт – майката се опитва да защити детенцето си, доколкото може.
Но идват други обстоятелства и криеницата става невъзможна. Може би започват засилени проверки на египетската инспекция по еврейската раждаемост, или просто детенцето става по-голямо и няма как да остане скрито.
Мойсеевият ковчег
Тогава майката подготвя една специална кутийка. В нашия текст – ковчег. Тази дума е употребена само на две места в цялата библия – за кошчето на бебето тук и за ноевия ковчег. Така текстът ни намеква, че кутийката ще играе роля на спасителен инструмент. Направена е от специална папрат. Това растение днес е изчезващ вид, но е по онова време е било доволно разпространено. От него са правили папируси, лодки, корабчета и платове. Тя го подлепва с катран и смола, прави го непромокаемо и нежно полага бебенцето си в него. Какво смята да прави?
Виждала съм картинки как пускат кошничката с бебето по широката река и то се носи, докато не засяда на едно стратегическо място – където се къпе принцесата. Оставен на произвола на реката, момченцето стига, където трябва. Обаче майката и сестричката на бебето действат по-рационално. Те го поставят сред крайбрежната растителност, наблизо до мястото, където обича да се плицика принцесата. Момиченцето гледа отдалеч какво ще стане?
Планът е страхотен. Майката пуска детето в Нил, всичко е според закона. Но начинът е толкова изобретателен, че тя всъщност се съпротивлява на същия този закон. И разбира се, Бог действа изумително и тайно, но не точно както си го представяме по-детски. А дори повече от чудото да те носи реката и да попаднеш на точното място. Просто всички герои са подготвени за неведомия план на Небето и точно той пасва напълно на техните съкровени желания.
Принцесата и дарът на Нил
След това сме въведени в следващата сцена. Принцесата идва на реката. Тя е със своите робини, но се къпе сама. Принципно египтянките имат доста свободно отношение към голотата, но аристокрацията пази дистанция. Затова фараоновата дъщеря влиза във водата сама, а придворните момичета чакат на брега, за да ѝ послужат, ако стане нужда.
Тя вижда кошничката в реката и праща една от робините да я вземе. И какво да види? Едно сладко бебче, което плаче. За миг всичко ѝ става ясно: Това е от еврейските деца. И тя се смилява над него.
Каква е ситуацията през нейните очи? Египетският бог Нил не поглъща момченцето и връща жертвата. Значи за принцесата волята на Нил, божията воля, е това момченце да живее. Очевидно тя неслучайно се оказва точно там. Това е дар от Нил, нейния бог. И сърцето ѝ се изпълва с милост.
Еврейската дойка
И в този момент незнайно откъде се появява едно девойче. Същото, което стои отдалеч и не отделя поглед от кошничката с бебето – неговата сестричка. И то предлага своите услуги:
– Искаш ли да ти намеря еврейска кърмачка за детенцето?
Я как всичко се подрежда за принцесата! Точно това ѝ трябва.
Момиченцето води майка си. Принцесата се договаря.
– Кърми това момченце за мен и аз ще ти давам заплата.
Честа практика е жената да наема кърмачка, дойка, за своето бебе.
Първо, защото се е считало, че кърменето на е царска работа и разваля фигурата.
Второ, при кърменото половата близост е била забранявана. И за да имат интимен живот, високопоставените дами са давали бебето на дойка.
А най-вече, защото е било удобно да имаш прислуга.
В повечето случаи дойката има огромно влияние над детето. Тя е ставала като втора майка и е била приемана на тази служба за цял живот. Освен това нейната работа е била добре платена – заплатата ѝ е била два, три пъти по-висока от средния доход на мъж по това време. Защо? Поради естеството на работата. Тя е трябвало да се отдели от мъжа си и да се храни добре, както и да не кърми друго дете.
И така, майката получава обратно своето момченце, което ще нарекат Моисей. За три и половина години – колкото са кърмили по онова време жените– тя може да го отглежда без каквито и да е неприятности. Дори повече – получава египетски пари за грижата за собственото си дете.
Името на Мойсей
„А когато порасна детето, донесе го на фараоновата дъщеря и той стана неин син. И тя го нарече Моисей – извлечен от водата“ (Изход 2:10).
Моисей е египетско име. А какво е еврейското му име? Как го е наричала майка му, когато е тичал по гесенската земя и е сукал майчиното си мляко за фараоновите пари?
Библията не говори за това. Защо името му сякаш се крие? До нас са стигнали документи, свързани със законите за осиновяване от онова време. Който осиновява детето, той му дава името. Именно това име обезпечава юридическото право на осиновителите. Сериозно наказание очаква всеки, който произнесе родното име на детето, което се приема като претенция за родителство. Запазен е асирийски документ, който осъжда онзи, който назове осиновения с неговото старо име, да плати за това деяние със шест собствени деца.
Затова по юридически причини Мойсей влиза в историята с името, което му дава египетската принцеса. В противен случай това би било бунт против закона, който ще подхвърли на опасност и него, и родителите му. Затова не знаем еврейското име на Мойсей.
И все пак името Моисей е сложна игра на думи.
На еврейски, то има същия корен, както името Йешуа, и това е еврейският глагол спасявам -яша.
Жените сме сила
Често се коментира, че по онова време жените не са имали никакви права. Обаче вижте ги какво правят те в този фрагмент от историята. Жените действат.
Първо, акушерките по свой начин се съпротивляват на заповедите на фараона.
После майката на Моисей действа незаконно и се съпротивлява на законите за геноцид.
Сестричката дейно участва в домашната мисия по спасяването на малкото братче.
Египетската принцеса, която разбира, че законът на татко не сработва и нейният бог – митичната река Нил – не желае смъртта на това момченце. Тя самата се изправя срещу волята на баща си. Целият откъс ни разказва за бунтуващи се жени-революционерки, които всъщност се оказват по-силни от фараона и от бога на Египет.
И накрая, още едно от Божиите чудеса. Момченцето е осиновено от египетската принцеса, без да бъде изоставено от еврейската си майка. Еврейски-египтянин или египетски евреин – вече имаме силни предчувствия за необикновената му съдба.