Често, когато искаме да илюстрираме любовта на Бог, я сравняваме с майчината и бащината. По презумпция се счита, че тя е най-чистата, най-жертвоготовната, най-безкористната любов, на която човешките същества са способни; която най-много ги доближава до божествения идеал. Езикът е пълен с клишета за това – „само Бог обича повече от майката“,
„майчината любов е свята“, „бащата обича безусловно“…
Това е така и… не е точно така.
Колкото и да е неприятно да го кажем на глас, истината е малко по-различна. Огромен брой родители обичат децата си условно. За тях децата са проекция на собствените им мечти и амбиции, утеха и награда за предишни провали, емоционални котви, оръжия за отмъщение към бивши половинки и роднини, патерици на крехко его. Очакват от тях да правят всичко, за да могат те самите да се гордеят; държат ги отговорни за отрицателните си емоции; готови са да им причинят душевна и дори физическа болка, само и само да изпълнят „функциите“ си.
Струва ви се пресилено? За съжаление, не е. Светът е пълен с майки, които внушават на децата си: „Ти си длъжен да успееш. Аз не успях да направя кариера, не можах да сбъдна мечтата си да стана певица, ти си наследил моя талант. Длъжен си да станеш звезда!“ И детето се чувства отговорно да сбъдне мечтите на майка си. Или пък бащи, които се държат сурово с децата си, „за да ги направят хора“, а всъщност избиват върху тях комплексите и озлоблението си към по-силни от себе си, на които не могат да отвърнат.
Майчина и бащина любов като маска
А най-лошото от всичко е маската на загрижеността – „правя го за негово добро“. „Искам детето ми да успее, да стане богато, а не да се мъчи като мен“… Зад тези мисли стои всъщност: „Искам най-сетне да успея в този живот чрез него“. „Бия го да стане мъж, а не лигльо“ прикрива „бия го от безсилие и злоба към света“. Невесела е тази картина и може да разстрои всеки. Просто защото е вярна. И вместо да се крием зад благочестиви фрази и красиви клишета, по-добре да си направим болезнена самооценка като родители. Да си зададем въпроса „защо?“. Защо правя или не правя нещо с децата си? Отговорите може да ни изненадат неприятно.
Но тази операция е полезна. Защото е първата стъпка към истинската свята родителска любов, образ и отражение на Божията любов.