Ники Караджов не се побира в Джобен формат, прекалено е страстен и смел, да не кажа вироглав. Човек на техническите науки, той започва да се замисля за образованието и за алтернативните му форми, когато става баща. Основател е на сдружение „Будно дете“, чийто проект е училище „Петте камъка“ за деца от предучилищна възраст до 4-ти клас.
Училище „Петте камъка“
Училището е в Белащица на третия етаж на една жилищна сграда, близо до Чинаровата гора, където децата ходят на разходки. И точно отпред има прекрасен зелен двор – там те тичат, играят… и са през повечето време навън, учейки под навеса, ако времето е хубаво.
Часове няма, звънци няма. Когато си свършим работата, имаме време за игри.
Средата е по-скоро домашна. Децата са обгрижвани от учителки, които всички са и майки. Скоро бях там и едно от децата го болеше коремчето, така че учителката му беше направила чайче. Все едно си вкъщи, но те учат професионалисти. Педагозите имат свободата да използват разнообразни похвати. Присъстват всички полезни практики от Монтесори до Валдорф. Навсякъде има нещо хубаво. Въпросът е какво работи за конкретното дете и за развитието на неговата ценностна система.
Децата са записани в самостоятелна форма на обучение към държавно училище и се явяват на изпити. Вече имаме и малък абитуриент, завършил 4-ти клас. Снимахме го с тога и всички почести.
Растеж, когато се учиш да отлагаш удоволствието – първо задачите, а после игрите
При нас процесът е гъвкав и се адаптира към децата. Освен това е важно не само академичното знание. Духовното е нашият приоритет – изграждането на характера. Например детето изгражда характер, като се справя с нежеланието да учи – сега не му се решават задачи, обаче трябва, защото това ще му бъде полезно в бъдеще. Порастваш, когато разбереш, че не всичко става така, както го искаш. И да си голям означава да можеш да отлагаш удоволствието: не изяждаш всички бонбони; или първо решаваш задачите, а после играеш.
Опираме се на това: Децата са хора и ние се държим с тях като с хора. Зачитаме техните нужди и потребности. Опитваме се да предадем на децата желанието постоянно да учат.
Да учат как се правят нещата и как не се правят. И защо не се правят така.
Когато станеш баща
Винаги съм имал желание да уча, но никога не съм мислил, че ще се занимавам с образование и образователни проекти. Това се случи, когато станах баща и разбрах, че искам не просто детето ми да знае някакви факти, а да стане човек. Сами повлия да започна да мисля в тази посока.
Какво не ти хареса на държавното училище?
Не ми хареса, защото съм бил вътре. Мен училището ме е учило как да заобикалям системата. Как да я прецакам. Развива някаква креативност, поне това го знаеш. Не бих желал моето дете да се учи как да разваля нещата.
И другият минус е, че децата се оценяват по оценките. Оценките са като за папагали, които могат да повторят какво съм казал предишния час. Аз не разбирам така нещата. За мен образованието е повече от преподаване на знания, това е да станеш човек.
Технологиите и тяхното място в образованието
Аз като инженер съм за развитието на технологиите. Но тук въпросът е за децата.
Ето един пример. Футболистът трябва да тича по 20 км на ден. Чудесно е, че е измислен хувърбордът. Но той не тича с него, защото така е по-лесно. Същото е с технологиите. Това са неща, които детето ще ползва. Но то трябва да тича с краката си, да среща камъчетата, препятствията. И така мускулите му ще стават здрави.
Технологиите имат място, но са по-полезни за учителите. Както със спортистите. Не се променят тренировките, тичането, а по-скоро треньорите използват електрониката, за да анализират резултатите – силните и слабите страни на състезателите. Така е и с изкуственият интелект. Докато мозъкът на детето не съзрее, технологиите по-далече.
Всъщност мозъкът е мързелив. Той избира по-лесното. И в електротехниката е така –токът върви по пътя на най-малкото съпротивление. Затова пак се връщам към въпроса: Какво е да израстваш? Това е да избираш по-трудното и да знаеш защо именно то ти трябва.
Библията насърчава родителите да са близо до децата, за да им предават своя опит. Това е нещо много специално за мен. Детето да погледне отвъд таблицата за умножение и правилата на граматиката и да се срещне с един Герой, Който да опознава ден след ден.