Детските психолози твърдят, че за детето е много полезно да расте не само с родителите, но и с „голямото“ си семейство, тоест с баби, дядовци, лели, чичовци и братовчеди. Ползите са много – научава се да живее в общност, да обича и разбира възрастните хора, получава повече обич и общуване…
А баба и дядо
са специална категория в тази група. Понякога те са фактическите родители на децата. Особено през последните години, когато все повече български родители търсят начин да изхранват семействата си, работейки далеч от дома. Но дори родителите да са налице, никой не може да запълни „нишата“ на баба и дядо. Те имат специално запазено място в сърцето на всяко дете. Дори след като порасне и баба и дядо отдавна ги няма на този свят.
И все пак… понякога баба и дядо може да са опасни. Опасни за децата. Просто защото ужасно ги обичат. И това е напълно сериозно. Напълно сериозни изследователи дори са формулирали начините, по които обичащите баба и дядо могат навредят на любимите си внучета. Досещате се как, нали?
При баба и дядо може всичко
Естествено, преди всичко с храна. Знаем, че за баба изразът „не съм гладен“ не означава нищо. Бабите не само готвят всякакви вкусни (и забранени понякога) неща на внуците си, ами и го правят постоянно, и на всичкото отгоре допълват менюто им с всякакви лакомства от магазина. Родителите водят неравна война със снаксовете, мъчат се да приучат децата си да ядат броколи и моркови, държат далеч от тях газираните напитки, а през това време баба и дядо воюват на страната на противника. Всичко това води до… затлъстяване. А затлъстяването до болести. Никоя баба не иска сладкото ѝ внуче да е болно, разбира се. Но въпреки това не може да устои на изкушението да види светналите му очи при вида на забраненото лакомство.
И това не е единственият грях на бабите и дядовците! Те не го правят с лоши намерения, разбира се. И в никакъв случай от невежество, защото често глезещи баба и дядо са били много строги родители на времето. И прекрасно знаят какво е полезно и какво не. Просто… не могат да устояват на чара на малките ангелчета. Ние, обаче, не сме от тези баби и дядовци, нали?