Изход, 24 глава описва деня на завета с Бога. Текстът започва с предишния ден и завършва с командировката на Мойсей до върха на планината. Той е повикан и приет в облака на Божието присъствие и сякаш изчезва там за 40 дни и 40 нощи.
Предишният ден
„Бог каза още на Моисей: Изкачете се на планината на Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и се поклонете отдалеч; само Моисей ще се приближи до Господа, а те няма да се приближат, нито народът ще се изкачи с него. Тогава Моисей дойде и каза на народа всички слова и закони на Господа; и целият народ едногласно отговори: Всичко, което е казал Господ, ще вършим“ (Изход 24:1-3).
Денят започва с дистанцирано поклонение на избрана група, която се изкачва на планината. Мойсей е поканен да се доближи до Бога повече от останалите. После той се връща в лагера и казва на хората какво е говорил Бог – всички слова и закони. Народът дава съгласието си: „Всичко, което е казал Господ, ще вършим.“
Едно смело обещание!
После водачът отделя време за писмена работа – „И Моисей написа всички Господни слова“…
Той ги чува, помни, записва и оформя в книга, а после я чете на хората. Това също е работа. Междувременно се качва да говори с Бога, а после слиза в подножието, за да предаде посланието. И тези посреднически качвания и слизания си имат сякаш отделна драматургия, която очертава делото на посредника. Как не се уморява!
Сутринта на Мойсей
Денят на този 80-годишен лидер започва рано сутринта.
„…а на сутринта, като стана рано, издигна жертвеник под планината, където изправи и дванадесет стълба според дванадесетте Израилеви племена. После изпрати момци от Израилевите синове и те принесоха всеизгаряния, и пожертваха на Господа телета за мирни жертви. А Моисей взе половината от кръвта и я изля в паници, а с другата половина от кръвта поръси върху жертвеника. После взе книгата на завета и я прочете. След като чу това, народът отвърна: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим и ще бъдем послушни. Тогава Моисей взе кръвта, поръси с нея народа и каза: Ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тези условия“ (Изход 24:1-3).
Тук има толкова много работа, че понякога я гледаме на хартия и ни се струва, че не е кой знае какво. Но да си представим, че Мойсей има планер или ежедневник. И там е записал какво трябва да се свърши този ден. Ако превърнем Изход, 24 глава в неговия To-Do лист, изведнъж виждаме какъв обем работа е отхвърлил само за един ден – подготовка за сключване на завет, церемония, срещи с хора и с Бога, изкачване и слизане до планината, церемония на завета, трапеза с Бога, уреждане на планираното му отсъствие и делегиране на отговорности, изкачване отново към върха.
Трудно мога да вържа това с един 80-годишен човек, който преди закуска строи олтар. И изправя 12 камъка за всяко от племената. Да направиш всичко това не е детска игра.
После Мойсей организира жертвоприношенията. Златната младеж на Израил принася бикове за всяко племе. Колко ли са били? Равините казват – 24. Мойсей лично разпределя кръвта и част от нея излива върху жертвеника, а останалата събира в големи чаши. След това чете Книгата на завета, която е писал или дописал предния ден. Хората отново казват “Да” на Бога. И той ги поръсва с кръвта на завета.
„Ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тези условия.“
74 души „видяха Бога“
И точно когато си мислим, че вече сме разбрали сцената, се случва нещо изумително. Мойсей и брат му Арон, с неговите синове Надав и Авиуд, както и със всички старейшини – 70 души; цялата тази немалка група се изкачва на планината.
А там…
„И видяха Израилевия Бог: под краката Му имаше нещо като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе“ (Изход 24:10).
Забележете, че текстът не ни дава портрет на Бога. Те не виждат лицето, очите или ръцете Му…
Новината, че са видели Бога, по същество е описание на това, което се вижда „под краката Му…“ Те са в присъствието Му, но недостатъчно близо, за да видят друго, освен настилката, на която стои. Погледът им стига до подножието.
И дори там езикът се предава: „нещо като настилка от сапфир“. Тоест не „сапфирова настилка“, а нещо като, „подобно на“. Това е нещо, което надхвърля човешкия опит.
Сапфирът в древния свят не е непременно минералът, който днес наричаме сапфир. Но текстът веднага ни дава ключ: „чиято бистрота беше също като небе“. Представи си нещо като лазурното небе, превърнато в подова настилка.
И това е много силна картина. Долу — земята, пустинята, прахът. А когато се изкачват и се приближават до Божието присъствие, под нозете Му виждат нещо, което прилича на самото небе.
Интересно е, че малко по-късно народът ще види Бога „…като поглъщащ огън по върха на планината“ (7 стих).
Какво виждат хората, когато се приближат до Бога? От дистанция – огън, отблизо – небе.
Трапеза с Бога
„Но Бог не порази Израилевите водачи.“ Това е почти като въздишка след напрежението.
Защото в библейската представа да се срещнеш с Бога не е някаква атракция. Когато Бог им говори на Синай, хората примират от страх и молят Мойсей да бъде посредник – той да ходи на срещите с Всемогъщия, а после да им предава думите Му. Страхуват се, че Божието присъствие ще ги убие. Вероятно и в тези мъже е имало такъв страх, защото специално се уточнява, че Бог не ги поразява.
Какво очакват? Ужас и смърт.
А какво получават? Сядат на Божията трапеза.
И това не е някаква пауза за обяд. В древния свят трапезата е социален акт. Да ядеш с някого означава:
„Ние сме близки.“
„Между нас има мир.“
„Принадлежим към едно семейство.“
Затова е много красиво, че непосредствено след сключването на завета имаме трапеза в Божието присъствие. Бог не просто говори на човека от небето — Бог го кани на една маса.
И когато наложим Изход, 24 глава върху Йоан, 13 глава картината става пълна. Исус се разделя с учениците Си с трапеза – вечерята на Господ. Няма проповеди, няма поучения… Само едно препасване, като слуга, където Господ мие мръсните крака на момчетата. После разчупва хляб и налива чашата…
„Тази чаша е Новият завет в Моята кръв“.
Сякаш отново чуваме: „Ето кръвта на завета.“
Исус полага Себе Си в линията на завета, кръвта и трапезата. И тогава „ядоха и пиха“ вече не е странен детайл в Изход, 24 глава, а малък прозорец към цялото Евангелие.
В облака
„Тогава Господ каза на Моисей: Ела горе при Мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш“ (Изход 24:12).
Мойсей отново тръгва към планината. С него е Исус Навин. Облакът покрива Синай. Шест дни стои върху планината. А на седмия ден Бог вика Мойсей при Себе Си.
Той влиза и остава в облака четиридесет дни и четиридесет нощи.
Историята не завършва с отговор, а с отсъствие.
Съвсем скоро тревогата ще вземе връх:
„Какво стана с този Моисей?“