Послушанието – „Блазе ви, такова добро и послушно дете имате! Моето е ужас! Прави ни луди. Откъде се взе такова, не знам. Аз като малка съм била много кротка. Сигурно прилича на баща си.“
Чували ли сте подобни думи? А изричали ли сте ги?
Послушанието не е въпрос на „късмет“
Наистина ли добрите и послушни деца са като билет от лотарията – каквото ти се падне? Защо едни деца се тръшкат и правят сцени по супермаркетите, а други се возят най-спокойно в количките? Защо като кажете „не“, едни го приемат спокойно и не възразяват, а други се държат така, сякаш сте ги затворили в севернокорейски концлагер?
Голямата грешка на родителите
Независимо дали сте привърженици на „по-мекото“ или „по-твърдото“ възпитание, няма да получите добри резултати, ако не сте последователни. Няма как детето ви да разбере, че „не“ означава „не“, а не отложено „да“, ако вие наистина го превръщате в „да“ след съответната доза тръшкане и рев. И особено, ако търпите то да се държи непочтително с вас, да ви отговаря, крещи и удря. И да отстъпвате.
И нещо още по-важно – „непослушното“ дете е уплашено дете – уплашено, че е последна инстанция в този свят. Усеща, че не може да се справи с всичко, а няма към кого да се обърне. Как да се обърне към хора, които са очевидно по-слаби от него? Които то манипулира и командва както си иска? В критичен момент човек инстинктивно търси по-силен от себе си. Най-добре е това да са мама и татко.