Папска криза, Ренесанс и Хуманизъм – Европа през Късното Средновековие (2 част)

Вавилонският плен на църквата (Авиньонско папство)

Късното Средновековие е период, когато и римската църква преминава през много промени. Това довежда доста хора до загуба на вяра във авторитета и непогрешимостта на църквата. Първата криза е така нареченият „вавилонски плен“ който трае от 1305 до 1378 г.. През 1305 г., Филип IV от Капетингите опитва да укрепи монархията чрез контрол над френското духовенство. Той притиска папа Бонифаций VIII да премести папския двор в Авиньон в южна Франция.

Докато папата е в Авиньон и под влиянието на френския крал, папската държава обявява независимост. Това налага папата да се заеме с папския бюджет, за да събере приходи за църквата. Папският бюджет включва събирането на такси за всяка една църковна услуга, както и подробна нова система за събиране на папски такси. Хората започват да възприемат папството като алчно и материалистично. А управляващите ненавиждат изтичането на пари от царствата им в папските джобове. Всичко това, заедно с ненавистта към френското влияние над папата, кара хората да загубят доверието в църковното лидерство.

Папското разделение

Втората криза за църквата започва от 1378 и продължава до 1415 г. Наречена е Великата схизма или още папското разделение. През 1378 г. папа Григорий решава, че папския двор трябва да се премести обратно в Рим или в противен случай рискува да загуби общественото доверие. Той успява да изпълни задачата, но умира скоро след това.

Кардиналската колегия, от която мнозина са французи, избира нов папа – италианеца Урбан VI. Обаче се оказва, че Урбан има нови радикални идеи относно църковната реформа. Това шокира колегията и поради това френските кардинали се събират отново, свалят Урбан и избират нов френски папа. Проблемът е, че Урбан отказва да се оттегли. Затова френският папа и кардиналите се връщат в Авиньон, а той остава с италианските кардинали в Рим. Така едновременно има двама папи, които твърдят, че са наместници на Христос и две групи, които твърдят, че са истинската църква. Всички в Европа са принудени да заемат страна, а християнството на запад е разделено. По този начин църквата е унижена напълно.

Съборното движение

Това довежда до възникване на Съборното движение. То е група от кардинали, решили, че само съвет на църквата ще определи кой папа има право да заеме папското място. Има още предложение съветът да поеме реалната власт в църквата, а папата да бъде просто второстепенен администратор.

Първият опит на Съборното движение се състои в Пиза през 1409 г., където кардиналите от съвета избират нов папа и обявяват двамата спорещи папи за свалени. Обаче и двамата низвергнати папи отказват да признаят свалянето си. Така църквата се оказва с трима папи едновременно – един в Пиза, втори в Рим и трети в Авиньон. А общественият имидж на църквата запада още повече.

Съветът е притиснат от императора на Свещената римска империя, Сигизмунд, и през 1415 г. е предприето повторна разрешение на проблема, но този път в Констанц, Германия. Съветът съществува от 1415 до 1418 г. като се справя най-накрая с проблема на разделението и избрал нов папа – Мартин V.

Съветът се справя и с други проблемни въпроси, каквато считат, че е хуситското движение, обявено за ерес. Това води до мъченическата смърт на бохемските реформатори Ян Хус и Йероним, а още и до църковно решение да се изгорят костите на английският реформатор Джон Уиклиф.

Ренесанс

През късното Средновековие възниква движение, наречено Ренесанс. То е възраждане от пепелта на изпълнения с бедствия 14 век, което дава хуманистична алтернатива за преобладаващата безнадеждност и потиснатост. Ренесансът възниква в Италия сред интелектуалци от градовете на север. И те вместо да се отдадат на песимизъм в резултат на смъртта и социално-икономическите кризи около себе си, избират да създадат ново общество чрез търсене на обновление или възраждане. Следователно Ренесансът е както основа за съживяването на изкуство, литература и култура, така и протестно движение на мощно библейско съживление. В Англия е под ръководството на Джон Уиклиф. А от там е пренесено и в Бохемия от Хус и Йероним.

Някои от ключовите елементи на Ренесанса са преоткриването на великите гръцки и римски класически произведения отвъд тези на Аристотел – като Сенека, Сципион, Демостен и други. Предпоставката за това е, че тези класики съдържат мъдрост, която е необходима за решаването на политически, социални и морални проблеми пред които Европа е изправена. И целта е пресъздаване на обществото върху класическите основи.

Когато разгледаме бедствията в Европа – смърт навсякъде, западащо общество, разпадаща се икономика и обхваната от материалистично вълнение църква – изглежда естествено, че интелигентните и образовани хора започват да търсят други източници за отговорите от които се нуждаят толкова отчаяно. Но Бог вече работел за предоставяне на тези отговори. Той издига Джон Уиклиф като могъщ реформатор в Англия и чрез въздействието на неговите писания създава движение в цяла Европа. Също така, Бог издига Хус и Йероним и Бохемската Реформация. Така сред ужасната тъмнина от суеверия и традиции, създадени от човека и сред безнадеждната смърт, Бог опитва да достигне до умовете на хората в Европа.

Произход на Хуманизма

Освен на Ренесанса, Късното Средновековие е свидетел на раждането на гражданския хуманизъм. Той естествено е насочен към човека и неговата мъдрост като източник на морал и етика. Голяма част от Хуманизма е основана на произведенията на велики римски класици като Цицерон, Ливий, Лукреций и Квинтилиан. Целта на Хуманизма е да помогне на индивида да достигне пълния си потенциал чрез изучаването на класическа мъдрост и по този начин да създаде граждани от най-добро качество. Голяма част от хуманистичното образование е основано върху образователната структура на Римската империя и вярването, че човек е способен да достигне божествено просветление чрез умствена и интелектуална култура.

Първоначално един от най-големите привърженици на Хуманизма е Улрих Цвингли. Но Бог отваря ума му за истината, че човек не може да се трансформира чрез умствена култура. Само Божията сила преживяна чрез Исус, живото Слово, е способна да промени човешкия живот. Дълго време Европа е била обгърната от тъмнината на папското господство и не е имала представа за светлината. Така тя е била в опасност от смяна на римската тъмнина с тази на Хуманизма. Но Цвингли е човекът, когото Бог избира да разпръсне тази мъгла и да представи пред хората единствената алтернатива на всяка човешка идеология – а именно Божието Слово.

Наблюдаването на пейзажа на Късното Средновековие ни помага да разберем, колко е била готова Европа за Реформацията. Миризмата на смърт се носи от всички страни, западат политическата и икономическата система, разпада се социалната структура, война и смут царят навсякъде. А бурно вълнение бушува в доскоро единствената стабилна и последователна опора на европейското общество – Римокатолическата църква. За да намерят надежда след смъртта и някакво подобие на смисъл в живота, най-будните умове в европейското общество се обръщат за отговори към римската култура и цивилизация. Но Бог издига едно движение тухла по тухла и то държи Божието Слово като единствения сигурен източник на мъдрост, от който хората се нуждаят, за да се справят с несигурността и смута навсякъде в обществото.