Той е проблемно дете – има гневни изблици, не може да се контролира, отказва да се подчинява, не признава авторитети.
Тя е проблемно дете – не общува, не може да се концентрира, няма желание за нищо извън любимите си канали, апатична е към всичко.
Какво значи „проблемно“ дете?
Родителите обявяват детето си за проблемно, когато усетят, че не могат да се справят с него, че авторитетът им е нулев; когато то отказва да се впише в обществените норми и целенасочено руши здравето и бъдещето си. Тогава те вземат крайни мерки, като например да го принудят да отиде на терапевт. „Принудят“ е ключовата дума, тъй като то никога не би го направило по свое желание. А за тях терапевтът е последната надежда детето да се „оправи“, да „влезе в пътя“ и да стане „нормално“.
В повечето случаи, обаче, при терапевта ги очаква изненада – той настоява да работи не с детето, а с тях самите. Защото проблемът е… в тях. Много родители отхвърлят подобна „диагноза“ и търсят друг терапевт, който просто да „оправи повреденото им дете“ и да им го върне „с фабрични настройки“. Но единствената терапия, която ще свърши работа, наистина започва от тях.
Проблемно „електронно“ дете
Най-често оплакванията са свързани с пристрастяването на децата към електронни устройства. И наистина, повечето проблеми в поведението наистина тръгват оттук. Родителите виждат, че детето им става асоциално, изостава в училище, понякога се държи неадекватно, не може да контролира емоциите си и започват да търсят специалист, който да го „отучи“ от този вреден навик. Но това е видимата част на проблема. Невидимата е родителската грешка.
Затова терапевтът обикновено започва оттам – да открие тази грешка, да „поправи“ първо нея и тогава преминава към детето. Да, телефонът го е „повредил“, но… кой му е купил този телефон? То не може да си го купи само. Кой за пръв път му е показал екран и го е научил да работи с него? Родителите отговарят: „Да, дадохме му го, но не за да виси на него цял ден“. Дали са му го, за да си спестят усилия, нерви и време. Защото детето е било малко, шумно, досадно, пречело им е да си вършат работата или им е ограбвало тишината и спокойствието. И те са намерили най-евтината бавачка – електронната. „Само половин час! Малко тишина вкъщи!“ Останалото е история, както се казва.