По текстове от Марк 14:53-15:20
Петър добре помни тази нощ. Той се смесва с хората и сяда край огъня с персонала от домакинството на Анна. Анна е предишният първосвещеник – тъст на настоящия религиозен глава – Кайяфа. Това е правителството в сянка – човекът, който дърпа конците от своята удобна сенчеста позиция.
Петър иска да мине за някой от слугите и се прави на ударен. Хем да види какво ще стане с Исус, хем да скрие, че е един от Неговата групичка. Положението рязко става напечено и за него не е безопасно да е тук. Учителят му е арестуван в полицейска акция посреднощ, без да му е предявено обвинение. Това не вещае добро и за Неговите хора. Прикритието на Петър се пропуква. Ами с това галилейско лице на пълнолуние и с този акцент, не е чудно, че бързо е разконспириран.
Съдебният процес започва
Съдебният процес започва. Но прилича повече на пародия. Показанията на свидетелите се разминават. Нещата са нагласени, очевидно. Но подкупените свидетели не са добри лъжци. А законът изисква поне двама души да кажат едно и също. И е съвсем строг с лъжесвидетелите – ако се докаже, че лъжат, трябва да понесат наказанието на обвиняемия.
Манипулацията със свидетелите се проваля. Те не успяват да дадат съгласувани показания, докато се опитват да спекулират с цитати от последната проповед на Исус в храма: Разрушете храма и за три дни ще го въздигна. Разбира се тук не става дума за сгради и камъни, а за Неговото убийство и възкресение, за храма на Неговото тяло.
Обвиняемият се разкрива
Първосвещеникът сменя тактиката. Сега той се опитва да притисне обвиняемия:
Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
А Той нищо не казва.
Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза:
Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
А Исус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.
Първосвещеникът раздира дрехите си. Той просто иска да мине за принципен човек, който не може да търпи греха в своето присъствие. А грехът на Исус е, че Той е Син на Благословения! Грях, който не е разследван от религиозните власти.
Законът започва да работи в полза на обвинението. Да се говори така за ЯХВЕ е реч на богохулството и се наказва изключително сурово – убиване с камъни. То ест въз основа на закона, Исус заслужава да умре, ако не е идещият Месия, Синът на Бога, Спасителят на света. Средно положение няма. Той или е този, който твърди, или е богохулник, който заслужава смърт.
Римско право и настроения на тълпата
Религиозните власти провеждат съвещание. После връзват Исус и го отвеждат… за да Го изправят пред Пилат. Случаят се поставя в началото на деня, по римските обичаи за ранно правораздаване (вероятно заради жегата).
Пилат не се интересува от религиозния аспект на обвинението – т.е. дали Исус е Месия и Син на благословения. За него е важен политическия елемент, т.е. дали обвиняемия има претенции към властта?
– Ти ли си юдейският Цар?
Исус Му отговаря: Ти казваш.
В това време главните свещеници не стоят със скръстени ръце. Те не спират да представят нови обвинения – подстрекателства към бунт, забрана за плащане на данъци и т.н.
Пилат се чуди. Повечето затворници разпалено се защитават. Но не и този:
– Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!
Исус мълчи.
Пилат предлага да спазят традицията да им пуска по един затворник на всяка Пасха. Не намира вина в Исус и се надява да го спасят, като ги кара да избират между Него и един от бунтовниците, извършили убийство на име Варава: Искате ли да ви пусна юдейския Цар? Но те казват: По-добре Варава!
Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Исус би и Го предаде на разпятие.
Следва продължение…