Ерусалим е в обятията на съня. Пасхалната луна хвърля отблясъци върху шатрите на поклонниците. Исус и учениците отиват в Гетсимания. Градината с преса за маслини, която се намира извън града. Исус обича това място. С учениците лагеруват там по време на празничната седмица. Очевидно и Юда добре познава градината, защото ще доведе полицията и тълпата точно там
В тази нощ Исус е много различен. В Него настъпва някаква странна промяна. Приятелите Му не са го виждали досега толкова тъжен и притихнал. Някаква странна тъга Го смазва. Но те не смеят да нарушат тишината и да попитат за причината. Той се препъва и те го придържат, за да не падне на земята. Стъпките му стават усилни. Болката му е толкова мъчителна, че Той започва да стене. Оставя групата близо до входа на градината и моли само тримата най-близки приятели да навлязат в скритите кътчета на градината. Петър, Яков и Йоан се отделят, за да се уединят с Него. Те често нощуват на това място. Бдят и се молят, а после спокойно заспиват близо до своя Учител, докато Той ги буди сутринта, за да тръгнат отново на работа.
„Седете тук, докато се помоля” – казва Исус.
Болката – смъртта на душата
Исус „започна да страда и да тъгува”. Той изпада в състояние на дълбоко безпокойство! Авторите ползват силни думи. За да ни доближат до този свещен момент, когато Исус е уязвим като човек: „Душата Ми е наскърбена до смърт”.
Сатана притиска Исус: Всички ще те изоставят. Тези, които иска да спаси и обича толкова силно, лесно и бързо се присъединят към заговора срещу Него. Борбата може да се измери само с вината на Неговия народ, на Неговите обвинители и на Неговия предател. И дори с много повече – с вината на един свят, цял положен в ръцете на злото. Греховете на всички хора тегнат със страшна сила върху Христос и усещането за Божия гняв срещу греха смазва живота Му. Исус се моли, проснат на земята. И позата на Неговото тяло говори за чувствата Му. Силното желание „да Го отмине тази чаша” се превръща в гореща молитва. Той се моли три пъти с тези думи, което е еврейският начин да се подчертае нещо важно и интензивно.
Молитвата на Исус, която не получи отговор
Исус изразява своите дълбоки емоции. Той пада на земята и три пъти се моли с едни и същи думи. Това е кулминацията, Неговата последна възможност да промени плана относно Голгота. Той назовава Бога, използвайки най-интимното обръщение: Татко! Въпреки това всяка Негова молитва завършва с думите: „Не Моята воля, а Твоята!”. Бог Отец показва обичта си към нас, като не отговаря на молитвата на Исус.
Да спиш, когато трябваш
Исус се изправя с мъчителни усилия и тръгна към другарите Си. Но… “намери ги заспали”. На тези същите много им се спи и по време на друго важно събитие – Преображението. Те не са лоши или безумни, просто са хора! Преди да бързаме да ги разгромим с критиката си, да обърнем внимание как съобщава за това Лука 22:45 – „те бяха заспали от скръб”. Очевидно не са в състояние да понесат бремето на смъртта на Исус и тяхното незавидно положение на овце без пастир.
Ако все пак Исус ги беше заварил да се молят, може би щеше да се почувства малко по-добре. Те, разбира се, отправят по една молитва, когато виждат колко е разстроен. И при всички случаи не планират да Го изоставят. Но някакво особено вцепенение ги поваля в сън, от който се будят като замаяни. Умора, изтощение от силни чувства и лоши предчувствия… Спомнят си, как точно на завоя към градината Исус ги предупреждава: “Всички вие ще се съблазните в Мене тая нощ”. А те не могат да повярват и се надпреварват да го уверяват, че ако се наложи ще вървят с Него и в затвора, и до гроба. Петър не може да си го побере в ума това изоставяне: “Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не!” (Марко 14:27, 29). Намеренията са златни, как е обаче в живота! Когато Исус има най-голяма нужда от тях, те спят. Даже и Петър. Даже и Йоан – любимият ученик, който обича да се обляга на Исусовите гърди.
Кого търсите?
Решението е взето, съдбата Му – предопределена: “Спете сега и почивайте! Ето, часът дойде, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници!”. Стъпките на палачите се чуват ясно. Нека се случва каквото трябва да се случи: “Станете да вървим! Ето, приближи се тоя, който Ме предава!” Исус пристъпва напред и пита: “Кого търсите?”. Те уточняват: “Исус Назарянина”. “Аз Съм” — потвърждава Исус. При тези думи свещеници, старейшини, войници, даже и Юда — всички падат като мъртви на земята. Исус има възможност да избяга, но остана спокоен. Учениците са онемели от удивление.
Но сцената скоро се променя. Тълпата скача. Римските войници, свещениците и Юда заобиколят Христос. Исус отново пита: “Кого търсите?” Те пак отговарят: “Исус Назарянина”. Исус потвърждава: “Рекох ви, че Съм Аз. Впрочем, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат” – и Той сочи учениците.
Приятелю, за какво си дошъл?
Юда не забравя ролята, която трябва да изиграе. Когато тълпата влиза в градината, крачи начело, следван от първосвещеника. Вече е определил знак за преследвачите: “Когото целуна, Той е, хванете Го” (Матей 26:48). Сега се преструва, че няма нищо общо с тях. Приближавайки се към Исус, хваща ръката Му като близък приятел. Поздравява го, както обикновено: “Здравей, Учителю!” и Го целува няколко пъти. Даже се прави, че плаче от съчувствие пред опасността, която Го заплашва. Исус му казва: “Приятелю, за какво си дошъл?” Гласът Му трепва, когато добавя: “Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?”
Тълпата става по-дръзка. Хващат Исус и започват да връзват тези скъпи ръце, които винаги са били заети да вършат добро.