Една руска поговорка гласи:
„Всички момичета са добри. Откъде, тогава, се вземат лошите жени?“
Защо се получава така, че нещо започнало с такава любов, с рози и стихове, с нежност и облаци, приключва като демо-версия на Междузвездни войни?
И то толкова често, че вицовете на тази тема са милиони.
Ние се женим с най-добри намерения, искрено решени да създадем идеалното семейство, никога да не се караме, да възпитаме щастливи деца, да се посветим на доброто на другия. Какво се счупва после?
Отговорът е прекалено прозаичен. Нищо не се счупва. Просто бракът ни минава през различни „възрасти“ и всяка възраст си има своите особености.
Етапите на брака
Както детето се променя, става юноша, после младеж и после зрял човек, така и нашият брак преминава през своите закономерни етапи. Едни от тях са приятни, други – не. И фаталната грешка обикновено допускаме по време на неприятните. Решаваме, че всичко е свършило и бързаме да се впуснем в нова връзка, с която да изживеем приятните етапи отначало. А когато дойдат неприятните… хайде, пак отначало.
Според психолозите, етапите на брака са седем – влюбване, насищане, отвращение, търпение, уважение, приятелство, истинска любов. Както е невъзможно от бебешка възраст да скочим директно в зрелостта, така и не можем да скочим от влюбването на истинската любов, без междинните периоди. Периодът на отвращението се оказва критичен – най-много разводи се случват през него.
Е, както различните хора карат болестите различно тежко, така и брак с брак не си приличат. Всяка двойка минава по свое уникално трасе – при едни отвращението ги довежда до ръба на развода (дори може да го прескочи), а при други то дори не може да се нарече „отвращение“; при едни е нужно МНОГО търпение, а при други – съвсем аптекарска доза. Но всички минават през тези етапи.
Да познаваме етапите на брака
Затова е добре да ги знаем. Невежеството е съсипало много бракове, които иначе са имали всички шансове не просто да оцелеят, а да бъдат щастливи. Непременно ги научете! Дори да сте женени от години. Най-малко, ще разберете кризите си постфактум. А това винаги е полезно. Предотвратява следващите.