Вратата към Псалмите ни открехва за щастливия човек.
Блажен е онзи, който…
Кой не иска да знае технологията на щастието?
Акцентите на поета са в три посоки: какво не прави щастливецът, какво прави и каква е неговата идентичност.
Щастливият човек – дърво в рая
Първо, щастливият човек не може да се формира и да вирее в неморална среда. Той не ходи, не стои и не седи с хора без чест (нечестивите). Да имаш ценности е предпоставка за щастие. Затова е нужна духовна хигиена.
Второ, щастливият изпитва наслада да медитира върху Божия закон. Оригиналният текст говори за Тората. Значи, това не са само заповеди и наредби, но начинът, по който Бог се намесва в света на човека и присъства в историята и живота. Разбира се, за модерното мислене този закон не се връзва с преживяване на някакво удоволствие. Но гледната точка на Библията ни учи да гледаме на него като на наслада, подобно на любовта между мъж и жена.
И трето, щастливият човек е дърво, което процъфтява. Листата му са зелени, клоните му са отрупани с плод. Поетичният образ ни връща в Едем при дървото на живота. Авторът прави неочакван портрет на щастливия човек – той е дърво, посадено в рая.
Злите – плявата на живота
Непосредствено до дървото край потока се появява плявата – идентичността на нечестивия.
Той е остатъчен продукт, боклук. Няма корен в живота, нито дава плодове. Вятърът го отвява. Нечестивият чезне, погива.
За древния читател, който сее и жъне, тази образност е внушителна.
Справедливо е, нали?
Но звучи наивно.
По цял ден виждаме как нечестивите се вихрят в бизнеса, в политиката и шоубизнеса. Управляват, забавляват се и изглеждат по щастливи от всички!
Но това е илюзия. Те наистина не са вкоренени в живота, във вечността…
Те са посадени в нищото. Растат в суетното. И смъртта ще ги отвее.
Странно е, че поетът не ни казва с какво се занимават. Каквото и да правят, е без значение. Дори да са гении, дори да изобретяват велики неща и да са най-големите инфлуенсъри тук и сега! Техният живот е мълчание…
Разбираме само това, което те никога няма да направят.
Няма да устоят в Божието правосъдие.
И няма да могат да се впишат в обществото на щастливите.
Първият псалом ни казва най-важното за живота, което си струва да знаем:
Племето на праведните има бъдеще.
А нечестивите няма да намерят място там.