Интервю с Любка Златева
Тя е такъв чешит, че прилича само на себе си. Цветна като пачуърк и съблазнителна като селска манджа! Скуката не я познава. Обича компанията на младите, природата и разходките с екстремен край, след които или я спасяват, или ѝ се карат. Много ги приказва понякога, но е весела и носи лек характер. Не ѝ се говори за болести, макар че какво ли не ѝ е минало през главата. Умее да ги донамисля и скалъпва, за да стане смешка. Пък и какво да я прави тая дарба на разказвач!
Тя е Любка Златева, или просто леля Любка!
Чуйте спомените за баща ѝ, пастор Димитър Стойчев!
Градината с ягодите
– Първата грешка на природата е, че не съм се родила момче – убедена е Любка.
Тя се ражда, докато баща ѝ учи за проповедник в Своге. Пускат го за 3 дни да си види бебето. На първия – пътува, а на третия се връща.
Пристига той в Сарая, а в къщата – никой няма. Всички берат ягоди, барабар с родилката. Няма да лежи вкъщи, я! Плодът е нетраен и трябва да се обере. И Мария е в лехите с бебето Любка. Оставя го някъде и му слага чесън, специална декорация за гонене на змии. Защото змията надушва майчиното мляко и я очички ще изпие, я нещо друго – тя си знае какво.
– Абе Маро, къде е бебето? – чуди се татко.
– Ами търси го някъде по редовете – отговаря майка, без да спира работата.
И татко чува – бебето плаче. Нападнали ме комари и аз рева здраво.
Та така, ако съм била някое кекаво момиченце, нямаше да оцелея!
От яташко семейство
Любка е депутатска внучка. Дядо ѝ по бащина линия е депутат в народното събрание. Прекарал е линията Пловдив-Панагюрище, за да не пътуват неговите съселяни с каруци. През комунизма благодарните потомци му вдигат паметник в село Дюлево. Но понеже не се намира негова снимка, изтипосват сина му Димитър Стойчев.
И така, Любка е смеска на два рода – върли комунисти и твърди адвентисти. Семейството на баща ѝ са комунисти и в кръвта, идеалисти. За тях няма Бог. Раят ще си го построим сами!
А родът на майка ѝ са адвентисти от Сарая. Имотни хора, които посрещат в дома си американски мисионери. Но явно Бог е събирач. И среща младия Димитър от яташко семейство със сарайската мома Мария от протестантски род. Раждат им се две дъщери – Минка и Любка.
Певец при Дядо поп
Баща ми е бил много музикален и пеел в църквата. Но Дядо поп не се сещал, че детето е гладно. А те бедни – 13 деца. Като се връщал баща му от своите обиколки, брои ги-брои, едно липсва. Ами погребахме го. Умря от пневмония. Оредявали, оредявали. А той последен. Оцелели само четири деца – първите две и последните две.
И докато пеел, баща ми с езичето лепвал по някоя стотинка от иконите. За вафличка. Дядо поп не се сещал и той сам си вземал платата.
Мечта за велосипед
Татко много искал велосипед. Обаче за онова време, това било голямо нещо. Само едно-две деца са имали колело. Все едно днес на десет, да имаш кола.
Татко чува от Дядо поп, че има Бог. Решава да загради едно местенце и всеки ден да ходи да се моли Господ да склони баща му да му купи колело. И понеже му се сторило грешно добитъка да тъпче святата полянка, я обгражда с клонки и храсти. С други думи, урежда си молитвена стаичка на открито.
И един ден баща му минава да ги види и той притеснен:
– Абе, тате.. Абе, тате… – стърже с ръчички по панталонките.
Дядо ми поглажда мустака:
– Кажи де!
– Ще ми купиш ли колело?
– Ще ти купя. Защо пък не!
И татко тича горе на полянката. Колкото пъти се е молил, толкова да благодари.
Това е първата му опитност с Бога!
Автомобилен бояджия
По онова време да завършиш 7-ми клас е изключение. Караш до 3-ти, 4-ти и хайде! – ще помагаш на полето. За какво ти е образование?
Обаче татко отличник и баща му го води в София да учи занаят. Тогава се запознава с Ангел Наков и двамата стават автомобилни бояджии. Майсторът поправя ударени коли, а те ги боядисват. Но парите не стигат. Ако има за закуска, няма за вечеря. И той си казал: Ще закусвам, за да имам сила да работя. И цяла нощ се въртял, не могъл да заспи. После решил, ще вечерям, за да се наспя и да съм бодър за работа. И това ни го разказваше, когато със сестра ми правехме фасони за храната: Това не обичам! Онова не обичам! Татко си изменяше физиономията и казваше:
– Де да имаше някой да ме моли! Ако имаше за вечеря, нямаше за закуска…
По онова време баща ми минава случайна край адвентната църква на „Васил Коларов“ и чува мандолинен оркестър на галерията, после пее хорът и накрая проповедта. Харесва му и остава там!
Татко можеше да свири на всичко, което пипне – цигулка, мандолина, пияно… Сутрин ни правеше богослужение: Той свири, ние пеем. А прозорците са широко отворени, както е правил Даниил, когато се е молел.
А музикалният ген на дядо Митко продължава да работи във внучките му. Мария свири на цигулка, Диана е завършила пиано и работи като диригент, а дъщеря ѝ Елла започва с пиано, но предпочита пеенето.
Кучето на богатите моми напада кандидат-жениха
1944 година. Поголовно бомбите падат над София. И тогава баща ми идва в Пловдив. Първо намира църквата. Нашите хора го приемат, нахранват го и му дават акъл:
– Я иди в Сарая! Там има 3 сестри. Баща им е богат.
И татко решава да ги посети. Но преди това най-културно пуска телеграма, за да ги предупреди. Верно, че женихът е с кърпено палто, но затова пък е с обноски.
Обаче за нещастие, телеграмата се изгубва и никой не връзва кучето. Така че верният пазач се спуска като хала и и разкъсва панталоните на госта. И така той парцалив и с кърпени лакти отива за мома. Голям жених!
Ама го харесват. Защото е адвентист. Та кой ще мине в онова село да намери три момичета – моми за женене. И така вземат го, прибират го. Той харесва средната сестра, майка ми Мария.
Женят се и започва тежък труд.
Какво правим с богатството?
Междувременно в Своге се открива първото адвентно училище за проповедници. Директор е Възвъзов. А младият Стойчев е поканен. Чули са, че прави богослужения в Сарая, проповядва. Прави всичко както трябва!
След това му предлагат да работи като проповедник. По онова време аз съм била бебе на 8 месеца, сестра ми на година и 3 месеца.
Баща ми казва:
– Това е от Бога! Аз казвам „Да“!
И майка застава до него:
– Щом е така, и аз съм съгласна!
Вечерта казват на цялото семейство. И баба ми започва да плаче.
Кой ще гледа този имот?
А те са билиии… Богатство, ама богатство! Двеста кокошки, с кошници събират яйцата. Четири биволици, доят мляко с кофи. Отделно избиват масло. Биволетата ги колят. Всичко е пълно с месо. Ябълки! Цяла ягодова градина, дето са ме яли комарите. А той ще ходи да обикаля по градовете. Проповедник ще става!
Всички плачат, все едно изпращат умрял.
И така, баща ми тръгва и оставя богатството. Минава година и се появяват ТКЗСТ-та. Изкарват на хората животните, вземат им нивите. А които упорстват, ги смазват от бой долу – в мазето на селсъвета. Хората плачат. Изведнъж стават бедняци!
И татко каза:
– Ако бяхме останали за богатството, после какво? В ТКЗСТ-то, Маро, щяхме да копаем!
И майка беше доволна:
– Само каква мъдрост ни даде Бог!
Защото богатството изчезна за един ден…
Очаквайте продължение!