“Страх ме е”
Колко пъти сте произнасяли тази фраза? Колко пъти сте я чували от друг? Страх ме е от утрешния изпит, страх ме е от рак, страх ме е от катастрофа, страх ме е от паяци, страх ме е от жена ми, страх ме е от шефа, страх ме е от старостта… може да ме е страх дори от самия страх.
И в същото време…
Проверете в който искате торент сайт за най-теглените филми. Над две трети са филми, разчитащи на страха – хоръри, трилъри, екшъни… Да не говорим за компютърните игри. Там страхът е основна движеща сила. Абсурдно е, но ние сме готови да платим, за да ни плашат качествено.
И в същото време…
Страхът е мощен стимул за живот
От страх да не се разболеем, ние ходим редовно на профилактични прегледи; от страх да не катастрофираме (или да не ни глобят), спазваме правилника; от страх да не загубим любовта на живота си, се борим с недостатъците си, правим мили жестове, търпим и премълчаваме; от страх да не ни уволнят, работим извънредно и по-добре; от страх да не изпуснем полета, ставаме по-рано; от страх да не би да не ни стигне времето, планираме… и така нататък.
Е… страхът хубаво или лошо нещо е?
Да бягаме от него, да го игнорираме, да го побеждаваме или да му се отдаваме?
А какво да кажем за ирационалните си страхове? Като от вода или тъмно, например? Какво да правим, когато прекрасно знаем, че не е страшно, но нас си ни е страх и това е? Ами страхът от война? От световна финансова криза? От глобално затопляне? От епидемия? От земетресение? Изобщо, от неща извън моя контрол, които могат да убият мен или онези, които обичам?
И като капак на всичко… страх от Бога. Какво Му става на Бог, та изпитва удоволствие от това да се страхуваме от Него? Защото “страхът от Бога” е едно от “най-промотираните” неща в Библията. Нима страхът е божествено заложен в нас и би трябвало да го извадим от списъка с отрицателните емоции?
Изобщо… повече въпроси, отколкото отговори около страха. И ние се въртим около тях. Какво да кажем за… страха?