Есента на патриарха – интервю с пастор Георги Чакъров

Не искам след мен да казват: „Стар човек! Трябва да бъдем снизходителни“. Нямам право да бъда оправдаван. Капанът е да бъда самоуверен. От 40 години съм проповедник. Познавам истината. Какво може да ми се случи? Но аз няма на какво да разчитам. Миналото не ме топли. Помага ми единствено Спасителят. Всеки ден да съм с Него!

Покръстен в любовта

Той говори от живота и казва това, което мисли. Не поддържа изкуствен имидж. И може да разкаже за младежката си самонадеяност и за законническата религия, която му пасва на мисленето и характера. Признава, че трудно се отказва от търговията с Бога и бавно проумява, че това, което прави е „измъчено“. Провокацията идва от две момичета, които подготвя за кръщение. И си мисля, че нямаше да сработи, ако му липсваше човешкото смирение. Равносметката е, че Бог през цялото време го води към Своята любов, която безвъзмездно ни се дава, но е толкова скъпа, че не бихме могли да я платим дори да искаме. 

Гошо и Дженка!

Дженка се появява на църква с майка си. Той я вижда и си казва, че това е тя – част от него, неговото момиче. По-късно разбира, че момичето не го е преживяло така. Но за него това е лична версия на сътворението: „тази е кост от костите ми и плът от плътта ми“. 

Виждал съм и други симпатични момичета, но не съм имал усещането, че са за мен. Не че са лоши. А изведнъж разбирам, че този човек е част от мен. Много интересно! Бог е имал пряк пръст в тази работа. Само че аз не съм осъзнавал всичките му вести, едва сега ги осмислям. 

Това не е просто една хубава любовна история. За него Дженка е дар от Бога! Обогатила е служенето и рода му. Вече я няма, но той я вижда в синовете си. 

Те имат нужда да ги подкрепям, при това не с думи. И аз разбирам, че това е моята сила. Живата проповед – да бъда това, за което говоря!