Коментар на богослова Христо Генчев
Образна диагностика на благословението
Днес правим опит да съберем кръстовете на квадрата – по вертикал и диагонал – в център – където Лицето на Бога ни осиява. Тук е дълбинното, което осмисля всички части и цялото.
| Господ | да те благослови | и да те опази! |
| Господ | да осияе с лицето Си над тебе | и да ти покаже милост! |
| Господ | да издигне лицето Си над тебе | и да ти даде мир! |
Да прогледнеш с ушите
Моисей иска да види Божието лице. Бог му казва: Това е невъзможно. Но мога да направя друго – да кодирам моето лице в Име. Моисей чува: Господ дълготърпелив, многомилостив, изобилстващ с милост и вярност…
И така, можем ли да видим Бога?
Да! Като го чуем…
Какво видях аз, когато повярвах? Словото има предимство пред образа. То ти помага да видиш образа – това е невероятно откритие!
Какво виждат пророците? Картини, която говорят. Например: Бездна призовава бездна със шума на Твоите водопади. А какво чуват? Думи, които притежават незрим образ.
Значи, очите трябва да чуват, а ушите да виждат.
Резонанси с Божественото – два кръста и два живота
Като малък, гледах звездите и усещах в сърцето си звук. Вече знам – звукът е вълна и светлината е вълна. Звездите трептят, трепти и сърцето! Излъчването има трептене, то е живо. Усещаме го! Но това не е усет на сетивността, това е духовно усещане. Онова, на което резонираме!
Бог не прави матрици. Той те е направил уникален, като ти е дал и частица от Себе Си, за да можеш да общуваш с Него. Затова и в судокуто, онова, което движи живота, е ос – ос на свързване на два кръста – кръста на квадрата и кръста на диагоналите. Тук сме аз и Той, моя живот и Неговия, моя кръст и Неговия… Това е оста на нашия духовен живот.
Нашите дълбинни копнежи трябва да бъдат опознавани. Всеки води своята вътрешна борба. И в това сработване на колелата – моя кръст и Божия кръст – минава през най-силните сътресения.
Дълбинните трусове на човека
Какви са дълбинните трусове в живота на човека?
Пускаш хора в живота си и те го опустошават. Казваш: Разбит съм. Но те само са отъпкали двора. Така сме устроени: нито човек, нито дявол може да разбие ядрото на човека. То е като бурята в морето – отгоре вилнее, а отдолу е спокойно. Защото нашето ядро е място за Бога. Само Той може да пипа толкова дълбоко. И когато там се раздвижи, ние усещаме, че това са дълбинни неща.
Пример: Последният ден от живота на Исус! Човекът, който го съди, е този, който трябва да благославя. И той всъщност прави това: Вие не разбирате ли?! Един човек трябва да умре за всички! Коментарът на Библията е ясен: първосвещеникът говори под влияние на Божия Дух. Всъщност той иска да убие Исус, но това зло намерение съвпада с волята на Бога Христос да умре!
Присъдата на Кайафа е пророчество: Един ще спаси всички!
Той задава основният въпрос на обвинението:
– Ти ли си Месия?
Исус отговаря с името на Бога:
– Аз съм!
На практика именно за тази реплика е осъден.
Отговорът не е провокация, а просто – истината.
И след това Обвиняемият уточнява: Ти рече!
Тук става нещо много интересно и тайнствено: Аз съм проговаря с Ти рече!
Значи, Кайяфа е повярвал. В какво? Исус: Ще ме видиш отдясно на Силата…
Но първосвещеникът е садукей. А никой садукей не вярва във възкресение! Сега Кайяфа вижда как ще бъде възкресен. Такъв шок!Първосвещеникът забравя кой е! Излиза от кожата си и раздира дрехата си! Защо? Повярвал е в това, в което не иска да вярва.
Това означава, че Аз съм стига до сърцето на Ти рече. И твоето сърце реши какво да прави с Мен!
Кайяфа не е случаен човек. Той е много хитър, обигран и интелигентен – човек, който лавира в политиката с Рим и в борбите на националния елит. Но присъствието на Бог го намества.
Настройки за синхронизация – лична практика
Мисля го за деня. Това е моят ден, който имам. Който иска, да опита!
Бог трябва да бъде опитан. Той те учи как да го правиш.
Трябва да се вслушваш.
Защото всеки ден си имате своите неща.
Моят ден започва с мисъл за Бога. С този, който е разпънат на кръста. Сутрин чета, размишлявам и се моля. Мисълта ми продължава през целия ден. Това нещо прави колелото на живота ми. Прави деня ми да не е сив и безплоден, независимо дали в него има печалба или загуба.