Судоку на благословението – втора част

Продължава разговора с богослова Христо Генчев.
Темата отново е Судокуто на благословението (Числа 6:24-26), във формат за първосвещеници:

Господ да те благослови и да те опази!
Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост!
Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!

Судокуто на благословението е квадрат – с три реда и три колони. В него се вписва едно лице – Образът на Бога – Неговото лице, което ни благославя. Предишният път разгледахме редовете на ребуса. Сега ще се спрем на колонките, а по точно – на първия вертикал.

Законът за благословението (Числа – 6 глава) е реплика на оригинала – благословението от Сътворението (Битие, 1 и 2 глави). В творческата седмица Бог 10 пъти каза и 3 пъти благослови – съответно живота, човека и съботата.

Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод… И Бог ги благослови, като каза: Плодете се, размножавайте се…

Битие 1:20, 22

И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови… Плодете се и се размножавайте…

Битие 1:27, 28

И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

Битие 2:2,3

Три благословения от Сътворението

В творческата седмица Бог създава реда на живота и в него полага три благословения.

Първо, на петия ден Бог благославя живота – всичко живо.
Второ, на шестия ден Бог благославя човека.
Трето, на седмия ден Бог благославя седмия ден, като едно специално време.

Книгата Битие говори за мащаба на Божието благословение и го маркира като лицето на земята. А Исус го визуализира: Благословението вали като дъжд и над добрите, и над злите. То е за всички.

Денят на човека

Шестият ден от Сътворението е денят на човека. Наричат го още денят на богообразността.
Защо? И ние, и животните сме творения. Но каква е разликата между нас и тях? Независимо дали го осъзнаваме или не, ние носим Божия образ. Това ни говори. И тук е задачата на подобието. Като носим Божия образ, дали сме подобни? Развиваме ли това, което носим?

Библията казва: Човекът е създаден по образа на Бога. Това е уникална идея, която не се среща никъде другаде. Нищо лично към всеки, който вярва в нещо друго. Лично мен това ме устройва повече.

Короната на Сътворението

Ние не се замисляме за това, че съботата също е творение. Битие го казва. И Исус го казва: Съботата е направена… за човека. Защо ми е да отделям един ден за Бога? Много просто, за да бъда благословен. Това е нашето общо паметно време – време, което създава специални спомени.

В този ред на живота, човекът не е короната на Божието творчество. Върховното творение на Бога е връзката между него и нас. Повече от нас – това сме ние, свързани с Него. Благодат, милост, мир – един вид духовна нирвана по библейски: Той се полага в мен и аз се разполагам в Него.

Бог е Архитект на тази връзка. Тя също е Негово изобретение.
Как се случва? Той се разполага в едно специално време – Неговата събота, която идва всяка седмица при нас, за да ни донесе благословение, освещение и почивка. Следователно човекът е короната на творението, а съботата е короната на Сътворението.

Не забравяй първото нещо

Когато за първи път отваря очи, Адам вижда лицето на Бога. Ева също.

С лице е започнал животът на Адам.
С лице е започнал животът на Ева.
Бог не ги е пратил на нивата или да си прекопаят градинката. Нито да правят научни открития или да пишат дисертации. Той ги слага на коленете си, за да прекарат този ден с Него.

Какво означава това?
Преди да вкусят света, те вкусват Бога. И разбират, че всяко нещо трябва да си е на мястото: първо Бог и тогава всичко останало.
А ние днес вкусваме много неща и се объркваме, защото нямаме опит…
Затова Го опитайте: Вкусете Бога!