Какво е Свещената Римска империя?
Свещената Римска империя е велика идея, която не се осъществява като велика реалност. Империята се основава през 800 г. сл. Хр. от Карл Велики и се утвърждава като най-могъщата държава в Европа през ранното Средновековие. Тя обхваща Германия, Северна Италия и Бургундия. Запазва се единна чрез остаряла политическа структура без централизирани управляващи органи. Основна за политическия дух на тази структура става идеята, че Римската империя не се разпада парче по парче, но преминава от римски към германски контрол.
Империята се превръща в опасна сила при Ото I през 936-973 г. и продължава да процъфтява при управлението на Саксонската, Салическата и Хоенщауфенската династия.
Един от значимите владетели на Салическата династия е Хайнрих IV. Той е третият Салически владетел, който се възкачва на трона, и първият европейски монарх, който публично се смирява пред папата.
Хайнрих IV в смирение пред папата
За да се разбере борбата между Хайнрих IV и папата, трябва да се схване ролята на Свещената Римска империя в християнството по онова време. Свещените Римски императори са държавни ръководители, които упражняват най-голям контрол над църквата. Те имат властта да избират епископи и абати и дори контролират избора на папа. Това им дава сериозно политическо влияние, тъй като единствено папата има правото да коронясва императора. Религиозно-политическите интриги, които произтичат от това влияние са потресаващи.
Всичко се променя, когато Хайнрих IV се възкачва на трона още като невръстно дете. Папството решава да се възползва от ситуацията и младостта на монарха и издава указ, че отговорността за избирането на нов папа се прехвърля от императора към новосъздадената кардиналска колегия. Императорът дотогава отговоря още и за връчването на символите за длъжността на новоизбраните епископи и абати при церемонията по встъпването им в длъжност.
Поставяйки начало на движение за църковна реформа, наричано Грегорианска реформа, папа Григорий VII обявява през 1075 г., че само папството може да въвежда епископи в длъжност. Това е стратегически ход от страна на папството, за да укрепи политическата си власт. Хайнрих IV се противопоставя на движението и се опитва да свали папата от власт. Проваля се, защото не разполага с подкрепата на народа, а папата за отмъщение го отлъчва от църквата и се опитва да го детронира, като подканва поданиците му да се разбунтуват против императора.
Хайнрих веднага отстъпва и в знак на смирение и покорство чака бос в снега за среща с папата в замъка Каноса през 1077 г. Григорий VII му прощава, но вредата е вече нанесена и бунтът не може да бъде спрян, което довежда до гражданска война и дестабилизация на империята.
Цялата тази история служи като пример за близката връзка между религия и политика в средновековна Европа и за огромната власт, която римокатолическата църква упражнява над обикновените хора и над имперските владетели.
Повратна точка при Барбароса
Империята достига своята политическа повратна точка по време на управлението на Фридрих Барбароса – император между 1152-1190 г. Барбароса иска да завладее Италия и влага значителна част от времето и енергията си в този любим проект. Така обаче пренебрегва задълженията си, което поражда политически конфликт в Германия. За да укроти благородниците, той им отстъпва все повече изпълнителна власт и отслабва собствената си императорска мощ. В края на неговото управление Свещената Римска империя остава само сбор на самоуправляващи се провинции, които се подчиняват на императора само на теория.
Ситуацията се усложнява още повече, защото наследникът на трона не се определя по наследство, а чрез избор. Императорът се избира от изборна комисия, съставена от най-влиятелните германски князе, наречени електори. Чрез брилянтна политическа стратегия, електорите определят такъв император, при който централната власт в Свещената Римска империя е слаба, за да са сигурни, че ще запазят автономията си.
Единствената форма на централно управление остава парламентът – събрание на всички князе и графове на империята. Ръководено от императора, това законодателно събрание разрешава спорове, сформира съюзи и се занимава с въпроси от общ интерес. Ключовият фактор в прогреса на Реформацията е именно липсата на силно централно управление в империята. Позволява се на всяка провинция да определя своя политика и самостоятелно да решава какви мерки ще взема относно движението на Реформацията. Пример за това е управлението на Фридрих Саксонски – приятел на Мартин Лутер. В неговата провинция се намира университетът във Витенберг. Фридрих притежава голяма власт като електор в Свещената Римска империя. Затова осигурява убежище в своята област не само за Лутер, но и за много други германски реформатори като Меланхтон, въпреки натиска от страна на църквата и на императора.
Карл V
От 1432 г. династията на Хабсбургите поема контрола над Свещената Римска империя. Те отделят повече усилия за укрепване на властта си, отколкото за управление на империята. През 1519 г., се избира нов император. Интересно е, че папа Лъв X предпочита Фридрих Саксонски за трона, но той отказва и използва влиянието си като електор, за да осигури короната за Карл V. Карл е представител на Хабсбургите и има широк поглед и големи амбиции. От своите баба и дядо по бащина линия, наследява трона на Австрия, Бургундска Нидерландия и други части от централна Европа. От своите баба и дядо по майчина линия наследява трона на Испанската империя, която по онова време има колонии в Америка и в Азия. Това го прави владетел на обширна световна империя, която има множество интереси отвъд Германия. Големината на цялата му империя и неговият особен интерес към управлението на обширната и разнообразна Испанска империя го води до това да прекарва съвсем малка част от времето си в Германия. Така Реформацията се разпространява там без особена съпротива.
Въздействието на Реформацията върху Империята
Развитието на Реформацията разделя Свещената Римска империя по религиозна линия. Голяма част от северните Германски провинции, като Саксония, Бранденбург, Хесен, Брауншвайг и други прегръщат Реформацията, а провинциите на юг като Австрия и Бавария поддържат католицизма. Това поражда разделение в цялата Свещена Римска империя и конфликт между двете групи. Така ограничава законодателните функции на парламента, когато той се събира да заседава. Очевиден пример е протестът на принцовете, привърженици на Реформацията, по време на заседанието на парламента в град Шпайер през 1529 г. Как се стига до този протест?
Войната с френско-папския съюз
Територията, която отнема много от времето и вниманието на Карл V е Италия, където води поредица от войни срещу Франсоа I от Франция за контрол над Милано и Неапол. Първата война избухва през 1525 г. и Карл печели битката при Павия, като пленява Франсоа I и получава контрол над голяма част от северна Италия. Най-важният му приоритет след това завоевание става изкореняването на протестантизма от Германия. Счита го за важно, предвид католическия си произход и като глава на Испанската империя. Но папата, който се страхува от императорската власт в Италия, сформира съюз с Франция, наречен лигата на Коняк. Обединените сили на Франция и папството атакуват императорските армии, които имат контрол над северна Италия. Карл V се изправя пред голямо затруднение и се нуждае от подкрепления. Затова се обръща към парламента в град Шпайер за военна помощ. Но я получава едва след като се съгласява да даде законно право на германските провинции, привърженици на Реформацията, да приемат новите учения в териториите си. Така императорските сили побеждават френско-папския съюз, превземат Рим през 1527 г., и пленяват папата.
Парламентите в град Шпайер и в Нюрнберг
След втория успешен поход срещу Франция, Карл V още веднъж насочва вниманието си към протестантизма по време на заседанието на парламента в град Шпайер през 1529 г. Решава да премахне ереста, която вече е дълбоко вкоренена в Германия. Успява да отмени указа, издаден през 1526 г. в град Шпайер и забранява реформаторските учения в империята. Но част от принцовете не се съгласяват с това и излизат от парламента в знак на протест. Тогава ги наричат протестанти, а цялото реформаторско движение – протестантство. Религиозната победа на Карл V се оказва краткотрайна. Същата година османските турци достигат портите на Виена. Императорът се обръща към парламента, който заседава в Аугсбург през 1530 г. и предлага религиозен компромис на протестантските принцове в замяната на военна помощ. Те отказват и го принуждават да воюва сам срещу турците. Императорските войски успяват да ги отблъснат, но те се връщат пак през 1531 г. Това отново кара Карл да търси помощ от парламента в Нюрнберг през 1532 г., като този път склонява да признае законното право на съществуване на протестантизма в Германия. По този начин възстановява указа, приет в Шпайер през 1526 г.
Заседанието на парламента в Нюрнберг бележи значителна победа за протестантската реформация в Германия, като отбелязва началото на период на свобода за разпространението на евангелието в империята и отвъд пределите ѝ.
Бунтът на рицарите
Друг важен момент от времето на Свещената Римска империя се оказват многобройните социални бунтове през 20-те години на 16 век. Първият започват германските рицари, които под претекст, че защитават каузата на Реформацията, предизвикват проблеми. След 1460 г. населението се увеличава значително, когато чумната вълна отминава. Въпреки това, социалните и икономически ограничения, въведени по време на най-тежките години на чумата, остават в сила и предизвикват голямо социално напрежение. Един от най-забележимите аспекти на тези ограничения е робството като начин за справянето с икономическите проблеми, причинени от чумата. Когато населението започва да се възстановява, ограниченията от робството се отразяват тежко на вече страдащите селяни.
Увеличава се инфлацията, причинена от нарасналото търсене поради растежа на населението и притока на испанско злато от Новия свят в Европа. Това довежда до напрежение във вече сриващата се икономическа система. Инфлацията повишава цените на всичко, което на свой ред повишава цените на управление за владетелите. За да се справят с това увеличение, повечето от тях вдигат данъците на селяните и увеличават бюрокрацията, така че да съберат данъците. Това води до загубата на традиционната местна и селска независимост и притиска вече изтощеното население под тежко бреме. За повечето владетели тази тактика сработва, когато разполагат с достатъчно поданици във владенията си. Това им осигурява достатъчен приход. Не всички владетели обаче имат тези възможности и сред тях е групата на рицарите. Те контролират по-малки земи от принцовете или графовете и икономическото напрежение засяга първо тях. Под икономически натиск някои се захващат с грабежи като начин за оцеляване, други се заемат с революция и използват Реформацията като оправдание за грабежите и вандализма.
Бунта на рицарите през 1523 г. започва Франц фон Зикинген и събира голяма група рицари и атакува земите на архиепископа в Трир. Изтъкват като мотив каузата на Реформацията, но реално желаят да получат контрол над католическите земи.
Селските бунтове
Втората вълна на революция започват селяните, за да премахнат ограниченията на робството. Робството възниква като идея през Ранното Средновековие, когато населението е по-малобройно. Закрепостяват селяните към земята, на която живеят и работят и ги лишават от много основни свободи чрез закон. В същото време им налагат големи данъци и създават ужасни условия на труд. Този вид крепостно робство го премахват през Късното Средновековие, когато рязко нараства населението и намалява нуждата от принудителен труд. Но през 14 век, когато чумата редуцира населението на Европа наполовина, връщат робството като нужна мярка, за да поддържат икономиката. Макар че населението се възстановява и започва да нараства след 1460 г., благородниците все още продължават да налагат законите на робството и това предизвиква ужасно социално напрежение.
Селяните отчаяно опитват да премахнат всички тежки налози – от данъци до десятъци, които им налагат и се вкопчват в идеите на Лутер като удобно оправдание за цялостна социална революция. Лутер, ужасен опитва да им помогне да осъзнаят, че разбират идеите му погрешно, и че това, което започват е неправилно. Неговите обяснения се пренебрегват и тогава той ги заклеймява като обладани от дявола, и призовава владетелите в страната да потушат бунта.
Въпреки че събитията в Свещената Римска империя са в някои отношения гибелни, Бог е способен да преодолее всяко едно от тях, за да изпълни целите си за доброто на онези, които Го обичат и Му се доверяват. Когато бурята е най-силна, можем да сме сигурни, че Бог работи, за да осигури най-доброто за нас.