Ранни години и образование
Джон Уиклиф е роден в селцето Хипсуел, Йоркшир, през 1324 г. За неговото детство няма информация. Но на около 16 години е изпратен да учи в Оксфорд, в колежа Мертън. Докато е там, Уиклиф е силно повлиян от Томас Брадвардин, един от пионерите математици и астрономи по онова време. Брадвардин изучавал усърдно Божието слово и с цяло сърце приел истините на евангелието. След това споделя тези истини със студентите си и възгледите му върху библейското учение силно повлияват младия Уиклиф.
Джон Уиклиф показва в обучението си остър ум и силна памет и скоро започва да изпъква в колежа Мертън и да се отличава като блестящ студент. Силно е заинтересуван от философията и до такава степен овладява схоластиката, че можел да води диспут дори и по най-неясните и сложни концепции и идеи. Изучава още църковно и гражданско право, като изследва не само различните закони, които управляват църквата, но и конституцията и законите, които управляват Англия през Късното средновековие.
С помощ от Брадвардин, Уиклиф се запознава с истините за оправданието чрез вяра и това привлича вниманието му много по-силно, отколкото писанията на Платон или Аристотел.
Чумната епидемия и въздействието ѝ върху Уиклиф
Когато Джон Уиклиф е на 25 чумата преминава през Англия като пожар. Отнася със себе си множество мъже, жени, деца и животни. Труповете на хора и животни лежат на купчини по гробища и полета, а икономиката започна да се задъхва под тежестта на тази голяма загуба и опустошение. Ефектите на чумата дълбоко засягат Уиклиф и той се обръща към Писанията в търсенето на отговори. Но това не го прави като учен, който търси интелектуален стимул, а като изгубен грешник. Застрашен от дебнещата отвсякъде смърт той търси надежда и сигурност отвъд гроба. Това, което намира, докато изследва Писанията, е не само блажената увереност в надеждата на Исус, но и истината, която успява да удовлетвори всеки друг копнеж на неговата душа. Точно това време на борба в изследване на Божието слово подготвя Уиклиф за делото, което го очаква занапред.
Уиклиф прекарва 20 години в колежа Мертън, първо като студент, а след това като преподавател. След като получава бакалавърска степен по теология, на него му е предложена привилегията да изнася лекции върху Библията в университета и приема с голям ентусиазъм. Докато изучава Божието слово в подготовка за своите лекции, той навлиза надълбоко в библейската истина. Това още повече съдейства за подготовката му за делото на реформация, което му предстои. През 1360 г. е назначен за ръководител на колежа Балиол в Оксфорд.
Уиклиф и исканията на Урбан V
Около сто години преди раждането на Джон Уиклиф, Англия е под управлението на крал Джон. Той се покорява на папството по църковните въпроси и поема обещание да плаща данък на папата от 1000 марки годишно. Това задължение не било изпълнявано от 35 години, когато папа Урбан V изисква през 1365 г. Англия да го възобнови. Папата настоява, не само да се плаща годишния налог, но и че трябва да бъдат изплатени вноските за всички години преди това. Заявява също, че ако крал Едуард III откаже да го направи, ще бъде призован да се яви пред папата, за да отговаря за твърдоглавото си непокорство.
Англия е засегната от тази обида към нейния суверенитет. А искането на Урбан V е последната капка от дълга поредица на папски злоупотреби, които Англия търпи в продължителен период от време. Крал Едуард свиква парламента през 1366 г. и след като им прочита писмото с изискванията на папата, ги моли да формулират официален отговор от името на народа. След като им отнема един ден да разгледат въпроса, парламентът единодушно решава, че няма да се покори на авторитета на папата и няма да му плащат налога, който той толкова арогантно изисква.
Решението на парламента е силно повлияно от ученията на Уиклиф, разпространявани от неговото ръководно място в Оксфорд. Той е преподавал на мнозина от благородниците, които са членове на парламента. И възгледите му относно авторитета на Писанията и погрешимостта на папата, са запечатани дълбоко в умовете на тези мъже. Това оказва силно влияние върху решението, което те вземат – да се противопоставят на авторитарните домогвания на Рим. Гласът на Уиклиф е най-силно против злоупотребата с папската власт и срещу изопачаването на църковния авторитет и намесата му в делата на държавата. Той ясно заявява, че папата няма работа да се бърка в живота на английския народ, нито има причина да изисква подчинение от монарха или от народа.
Други постижения на Уиклиф
Второто нещо, в което Джон Уиклиф успява е отхвърлянето на начина на живот и практиката на монасите. Англия вече се задъхвала от икономическата тежест на Стогодишната война и чумата, а римските монаси допринасят към тази тежест с алчността си и начина си на живот. Монасите не се включвали в никаква форма на полезен труд, а вместо това обикаляли от дом на дом и просели, за да се издържат. Хората, които те посещавали, били задължени да им дават щедро. Те се страхували от вечно проклятие при отказ на монасите да простят греховете им или да им продадат индулгенции.
Едно от най-тежките проклятия за Англия и Европа по онова време е фактът, че хората разчитали на папството и съответно на духовенството да тълкува Библията вместо тях. В резултат на това, били затънали в суеверие и грехове. Това стимулирало монасите да продават спасението на този, който предлагал най-висока цена. Уиклиф е поразен от тази тирания и обявява цялата система за фалшива и небиблейска. Хиляди започват да усещат топлите лъчи на истината да огряват умовете им. Усещат и надеждата, която като развиваща се лоза поглъща отчаянието смразяващо сърцата им. Зората на революцията почти настъпила.
Цялото това развитие предизвиква отговор от Рим и папата издава була за издирване на писанията на Джон Уиклиф. Но, поради високия му пост в Оксфорд и голямата му популярност сред народа, булата никога не влиза в сила. Тя е забравена от папството, което по това време е заето с така наречената схизма или папско разделение.
Силата на Уиклиф е в проповядването и преподаването. Той обучава мъже, известни като лоларди, които обикалят из цяла Европа и проповядват евангелието. Вероятно най-значимото постижение на Уиклиф е превеждането на Писанията от латинската Вулгата на родния език на хората. За да схванем революционното му значение, е важно да разберем, че по това време четенето на Писанията на езика на обикновените хора се считало за опасно и било забранено. Чрез даването на Библията на хората на техния собствен език Уиклиф започва в Англия движение, което има за кулминация революцията на Реформацията.
Смъртта и ексхумацията на Уиклиф
Уиклиф очаква да умре със смъртта на мъченик. „Защо считате, че короната на мъченичеството е далеч?“ – казва той. – „Проповядвайте евангелието на Христос на надути прелати и мъченичеството няма да се забави. Какво!? Трябва ли да живея и да мълча? (…) Никога! Нека ударът падне, аз очаквам неговото идване.“ Но, въпреки че го очаква, ударът никога не пада и той умира в мир в своята енория в Лутъруърт.
Папството, обаче, жадува кръв и ще си я вземе, дори и ако това означава да я изтръгне от безжизнен труп. То е твърде заето да се занимава с проблема на папската схизма, докато Уиклиф е жив, за да му предложи прилично мъченичество. Но на събора в Констанс, проведен през 1415 г. с цел да се разреши въпроса със схизмата, ерестта на Джон Уиклиф е първата точка от дневния ред. Постановяват костите му да бъдат ексхумирани, проклети, изхвърлени в най-далечните части на ада и след това изгорени на прах.
Неприятната задача се пада на епископа на Линкълн, който се оказва приятел на Уиклиф. Добрият епископ отлага, докато не го свалят от длъжност през 1420 г. Неговият приемник, вероятно симпатизиращ на Уиклиф, също отлага решението още 8 години. Това е вече много за папството и то чрез принуда налага на новия епископ на Линкълн да свърши тази задача най-накрая. Костите са ексхумирани, проклети, изгорени и след това разпръснати в намиращата се наблизо река Суифт, която от своя страна се влива в река Ейвън, а тя в река Севърн и от там в Атлантическия океан.
Никакви папски анатеми не могат да спрат разпространението на делото, започнато от Джон Уиклиф и дори в смъртта неговите останки, разпръснати върху водите на една относително незначителна река в Англия, са свидетелство за този факт. Хус и Йероним са повлияни от неговите книги и по-късно Лутер се появява на сцената, за да понесе факела, който вече е запален. Работата на Уиклиф обхваща голям спектър от въпроси – злоупотребата с власт от страна на папството, богохулната му и фалшива претенция за непогрешимост и лицемерието, алчността и властта, с които неговата монашеска система търгува. Но най-значимото нещо, което Уиклиф постига е правото и привилегията на всеки човек да чете и разбира Божието Слово лично. Това е основата, върху която е изградена цялата Реформация. Това е основата, върху която и ние трябва да изграждаме личната си духовна революция ден след ден.